Рождество
Много ми е самотно и пусто. Излязох да се разходя по калните улици на големия град. Край мен купчинки непочистен сняг и по шосетата колони от коли без шофьори, постоянно бибиткащи и присветващи с фаровете.
Гледам голям лъскав магазин и влизам вътре. Пълна суматоха от хора с маски на очите. Блъскат се с количките и грабят, опипвайки всякакви стоки. Отнякъде изскочи едно момченце и ми вика.
- Господине, сложете си маската на очите. Има заповед на Правителството.
Обърнах се и излязох отново на улицата, а там същите тълпи с торби пълни с ненужни неща.
Изведнъж усетих, че съм гладен. Спирам пред един продавач на дюнери.
- Моля, един дюнер.
До грила сложена книга, на която пише Достоевски "Братя Карамазови". Той я отвори, откъсна един лист и нави фунийка. След това насипа парченцата месо в нея.
- Двайсет лева, Господине.
Платих и тъкмо да отхапя. Един просяк седнал до сергията ми казва:
- Не ви съветвам да го ядете. Месото е от коне с крила.
Останах си с отворена уста и погледнах човека. Беше облечен в дрипи и четеше " Сърца за изтръгване" на Борис Виан. Наведох се и му оставих десет лева. Той дори не погледна, а продължи да чете.
Видях заведение от другата страна на улицата. Имаше голям надпис "Литературна среща". Преди да вляза в него хвърлих дюнера на едно бездомно куче. То го подуши. Кихна. След това разгъна с лапичка фунийката и се зачете.
Влязох в заведението, а там се носеше смрад на кисело зеле и кълба от пушек. Една жена се беше качила на маса и декламираше нещо, може би стих, но не приличаше на това. В дъното на залата седеше момиче и пишеше. Беше с маска на лицето. Не знам дали се пазеше от вируси или от нещо друго. Вероятно от миризмата.
Излязох без дори да седна. Малко по надолу в улицата плакат.
"Кармен"
/ фолк версия на известната опера/
гостува световната прима
Софка Маринова
В градинката отсреща имаше малка черква. На стъпалата седеше една женица с бала слама до себе си.
- Господине, купете си от сламата. Истинска е от яслите на Христа. Само 50 лева за снопче. Ще ви донесе много касмет и берекет.
Влязох в църквата.Беше пълно с народ. Няколко пълнички лелки виеха нещо само с буквата "У". Посрещна ме прегърбена жена.
- Има задължителна такса от пет лева за свещ.
Обърнах се и пак бях на улицата, а там едно слабичко момиченце с ангелски глас пееше "Тиха нощ". Край него нямаше никой.
Стана ми още по тъжно и пусто.
Минах и покрай сградата на Парламента. На входната врата имаше надпис
Парламента е затворен до следващия Празник"
По нагоре бе изтритият надпис
Съединението прави силата.
Пустота !!!
Ще се прибера отново вкъщи да си поговоря със самотата.
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ами да де! Той Пегас е кон с душа на пиле( за едни грозно пате, за други лебед).🙂
-
Не бе, Роси... Той е Пегас. Щото вече няма обикновени коне. Всички ги хранят с поезия, щото има вече много поети (повече са от конете)
-
Твоят конски дюнер явно е бил с душа на пиле. 🙂
-
Даа, ма вече си нося маската на очите, ям конско и сега слушам Софка.
Тъй че не съм самотен.
Само ми са повръща, ама сигурно е от перата в конското.
А и си купих десет торби с глупости за Рождество. -
Описал си един счупен и нещастен свят на самотници!
-
Всъщност, като се замислих ще трябва да е разказът "Отражение".
-
Кой за очилата или за самоубийците?
-
Да видим ще успееш ли да го напишеш по-хубав от моя
-
Утре очаквай разказ за анонимните самоубийци. Днес ша пиша за очилата.
-
Такъв е светът на анонимните самоубийци
-
Жабок, добре си пресъздал родната картинка!
Поздрави! -
Тук има доста какво да се прочете и между редовете! Много истински разказ!
-
Парламента е затворен до следващия Празник - това е вече като капак на всичкото...
-
Лирическият все пак е намерил с какво да се съедини. Вероятно така е станал и останал духовно по-силен.
Усмихнах се, когато прочетох за кучето, което кихнало. Макар, че не е смешно. Просто си го представих - едно такова пренебрежително, но въпреки това киха. Пуста хранителна алергия.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Един вид, духовно патешки еднокопитник с четири крака и крила.