Рождество
Много ми е самотно и пусто. Излязох да се разходя по калните улици на големия град. Край мен купчинки непочистен сняг и по шосетата колони от коли без шофьори, постоянно бибиткащи и присветващи с фаровете.
Гледам голям лъскав магазин и влизам вътре. Пълна суматоха от хора с маски на очите. Блъскат се с количките и грабят, опипвайки всякакви стоки. Отнякъде изскочи едно момченце и ми вика.
- Господине, сложете си маската на очите. Има заповед на Правителството.
Обърнах се и излязох отново на улицата, а там същите тълпи с торби пълни с ненужни неща.
Изведнъж усетих, че съм гладен. Спирам пред един продавач на дюнери.
- Моля, един дюнер.
До грила сложена книга, на която пише Достоевски "Братя Карамазови". Той я отвори, откъсна един лист и нави фунийка. След това насипа парченцата месо в нея.
- Двайсет лева, Господине.
Платих и тъкмо да отхапя. Един просяк седнал до сергията ми казва:
- Не ви съветвам да го ядете. Месото е от коне с крила.
Останах си с отворена уста и погледнах човека. Беше облечен в дрипи и четеше " Сърца за изтръгване" на Борис Виан. Наведох се и му оставих десет лева. Той дори не погледна, а продължи да чете.
Видях заведение от другата страна на улицата. Имаше голям надпис "Литературна среща". Преди да вляза в него хвърлих дюнера на едно бездомно куче. То го подуши. Кихна. След това разгъна с лапичка фунийката и се зачете.
Влязох в заведението, а там се носеше смрад на кисело зеле и кълба от пушек. Една жена се беше качила на маса и декламираше нещо, може би стих, но не приличаше на това. В дъното на залата седеше момиче и пишеше. Беше с маска на лицето. Не знам дали се пазеше от вируси или от нещо друго. Вероятно от миризмата.
Излязох без дори да седна. Малко по надолу в улицата плакат.
"Кармен"
/ фолк версия на известната опера/
гостува световната прима
Софка Маринова
В градинката отсреща имаше малка черква. На стъпалата седеше една женица с бала слама до себе си.
- Господине, купете си от сламата. Истинска е от яслите на Христа. Само 50 лева за снопче. Ще ви донесе много касмет и берекет.
Влязох в църквата.Беше пълно с народ. Няколко пълнички лелки виеха нещо само с буквата "У". Посрещна ме прегърбена жена.
- Има задължителна такса от пет лева за свещ.
Обърнах се и пак бях на улицата, а там едно слабичко момиченце с ангелски глас пееше "Тиха нощ". Край него нямаше никой.
Стана ми още по тъжно и пусто.
Минах и покрай сградата на Парламента. На входната врата имаше надпис
Парламента е затворен до следващия Празник"
По нагоре бе изтритият надпис
Съединението прави силата.
Пустота !!!
Ще се прибера отново вкъщи да си поговоря със самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
