Рождество
Много ми е самотно и пусто. Излязох да се разходя по калните улици на големия град. Край мен купчинки непочистен сняг и по шосетата колони от коли без шофьори, постоянно бибиткащи и присветващи с фаровете.
Гледам голям лъскав магазин и влизам вътре. Пълна суматоха от хора с маски на очите. Блъскат се с количките и грабят, опипвайки всякакви стоки. Отнякъде изскочи едно момченце и ми вика.
- Господине, сложете си маската на очите. Има заповед на Правителството.
Обърнах се и излязох отново на улицата, а там същите тълпи с торби пълни с ненужни неща.
Изведнъж усетих, че съм гладен. Спирам пред един продавач на дюнери.
- Моля, един дюнер.
До грила сложена книга, на която пише Достоевски "Братя Карамазови". Той я отвори, откъсна един лист и нави фунийка. След това насипа парченцата месо в нея.
- Двайсет лева, Господине.
Платих и тъкмо да отхапя. Един просяк седнал до сергията ми казва:
- Не ви съветвам да го ядете. Месото е от коне с крила.
Останах си с отворена уста и погледнах човека. Беше облечен в дрипи и четеше " Сърца за изтръгване" на Борис Виан. Наведох се и му оставих десет лева. Той дори не погледна, а продължи да чете.
Видях заведение от другата страна на улицата. Имаше голям надпис "Литературна среща". Преди да вляза в него хвърлих дюнера на едно бездомно куче. То го подуши. Кихна. След това разгъна с лапичка фунийката и се зачете.
Влязох в заведението, а там се носеше смрад на кисело зеле и кълба от пушек. Една жена се беше качила на маса и декламираше нещо, може би стих, но не приличаше на това. В дъното на залата седеше момиче и пишеше. Беше с маска на лицето. Не знам дали се пазеше от вируси или от нещо друго. Вероятно от миризмата.
Излязох без дори да седна. Малко по надолу в улицата плакат.
"Кармен"
/ фолк версия на известната опера/
гостува световната прима
Софка Маринова
В градинката отсреща имаше малка черква. На стъпалата седеше една женица с бала слама до себе си.
- Господине, купете си от сламата. Истинска е от яслите на Христа. Само 50 лева за снопче. Ще ви донесе много касмет и берекет.
Влязох в църквата.Беше пълно с народ. Няколко пълнички лелки виеха нещо само с буквата "У". Посрещна ме прегърбена жена.
- Има задължителна такса от пет лева за свещ.
Обърнах се и пак бях на улицата, а там едно слабичко момиченце с ангелски глас пееше "Тиха нощ". Край него нямаше никой.
Стана ми още по тъжно и пусто.
Минах и покрай сградата на Парламента. На входната врата имаше надпис
Парламента е затворен до следващия Празник"
По нагоре бе изтритият надпис
Съединението прави силата.
Пустота !!!
Ще се прибера отново вкъщи да си поговоря със самотата.
© Гедеон All rights reserved.
