Dec 20, 2021, 9:30 AM  

Рождество 

  Prose
608 4 15
2 мин reading

  Много ми е самотно и пусто. Излязох да се разходя по калните улици на големия град. Край мен купчинки непочистен сняг и по шосетата колони от коли без шофьори, постоянно бибиткащи и присветващи с фаровете.

Гледам голям лъскав магазин и влизам вътре. Пълна суматоха от хора с маски на очите. Блъскат се с количките и грабят, опипвайки всякакви стоки. Отнякъде изскочи едно момченце и ми вика.

- Господине, сложете си маската на очите. Има заповед на Правителството.

Обърнах се и излязох отново на улицата, а там същите тълпи с торби пълни с ненужни неща.

Изведнъж усетих, че съм гладен. Спирам пред един продавач на дюнери.

- Моля, един дюнер.

До грила сложена книга, на която пише Достоевски "Братя Карамазови". Той я отвори, откъсна един лист и нави фунийка. След това насипа парченцата месо в нея.

- Двайсет лева, Господине.

Платих и тъкмо да отхапя. Един просяк седнал до сергията ми казва:

- Не ви съветвам да го ядете. Месото е от коне с крила.

Останах си с отворена уста и погледнах човека. Беше облечен в дрипи и четеше " Сърца за изтръгване" на Борис Виан. Наведох се и му оставих десет лева. Той дори не погледна, а продължи да чете.

Видях заведение от другата страна на улицата. Имаше голям надпис "Литературна среща". Преди да вляза в него хвърлих дюнера на едно бездомно куче. То го подуши. Кихна. След това разгъна с лапичка фунийката и се зачете.

Влязох в заведението, а там се носеше смрад на кисело зеле и кълба от пушек. Една жена се беше качила на маса и декламираше нещо, може би стих, но не приличаше на това. В дъното на залата  седеше момиче и пишеше. Беше с маска на лицето. Не знам дали се пазеше от вируси или от нещо друго. Вероятно от миризмата.

Излязох без дори да седна. Малко по надолу в улицата плакат.

"Кармен"

/ фолк версия на известната опера/

гостува световната прима

Софка Маринова

В градинката отсреща имаше малка черква. На стъпалата седеше една женица с бала слама до себе си.

- Господине, купете си от сламата. Истинска е от яслите на Христа. Само 50 лева за снопче. Ще ви донесе много касмет и берекет.

Влязох в църквата.Беше пълно с народ. Няколко пълнички лелки виеха нещо само с буквата "У". Посрещна ме прегърбена жена.

- Има задължителна такса от пет лева за свещ.

Обърнах се и пак бях на улицата, а там едно слабичко момиченце с ангелски глас пееше "Тиха нощ". Край него нямаше никой.

Стана ми още по тъжно и пусто.

Минах и покрай сградата на Парламента. На входната врата имаше надпис

Парламента е затворен до следващия Празник"

По нагоре бе изтритият надпис

Съединението прави силата.

Пустота !!!

Ще се прибера отново вкъщи да си поговоря със самотата.

© Гедеон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ни бях виждал патка с копита... Нито лебед. 🤣
    Един вид, духовно патешки еднокопитник с четири крака и крила.
  • Ами да де! Той Пегас е кон с душа на пиле( за едни грозно пате, за други лебед).🙂
  • Не бе, Роси... Той е Пегас. Щото вече няма обикновени коне. Всички ги хранят с поезия, щото има вече много поети (повече са от конете)
  • Твоят конски дюнер явно е бил с душа на пиле. 🙂
  • Даа, ма вече си нося маската на очите, ям конско и сега слушам Софка.
    Тъй че не съм самотен.
    Само ми са повръща, ама сигурно е от перата в конското.
    А и си купих десет торби с глупости за Рождество.
  • Описал си един счупен и нещастен свят на самотници!
  • Всъщност, като се замислих ще трябва да е разказът "Отражение".
  • Кой за очилата или за самоубийците?
  • Да видим ще успееш ли да го напишеш по-хубав от моя
  • Утре очаквай разказ за анонимните самоубийци. Днес ша пиша за очилата.
  • Такъв е светът на анонимните самоубийци
  • Жабок, добре си пресъздал родната картинка!
    Поздрави!
  • Тук има доста какво да се прочете и между редовете! Много истински разказ!
  • Парламента е затворен до следващия Празник - това е вече като капак на всичкото...
  • Лирическият все пак е намерил с какво да се съедини. Вероятно така е станал и останал духовно по-силен.
    Усмихнах се, когато прочетох за кучето, което кихнало. Макар, че не е смешно. Просто си го представих - едно такова пренебрежително, но въпреки това киха. Пуста хранителна алергия.
Random works
: ??:??