Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:

   Снощи у кръчмата на бай Ставри от дума на дума стана на въпрос за разликата между купешкото и домашното вино и за това как у Винпромо от едно и сащо грозде изкарват по 4-5 ръце вино... Та това ми препомни една случка от преди години, кога се беше спукал мръснио канал на Винпрома в Сухиндол и как краднахме отлежело вино с Гацо Френскио и Игнат Дравнико. Ама да карам подред.

   Да земе некъв умник от Винпрома да сипе джибрето у мраснио канал и оно го запушило. Тапа станало. После мили бачви ли, резервуари ли и се напалнил канало и станало големо налегане и се спукал канало. И текло с месеци у мазетата. Ама и вода и лайна и сичко. Баш там каде с години дръжат контролни проби от сека реколта вино. И кой ше го чисти - никой не ще... Добре, ама директора на Винзавода - братчед на Игнат Дравнико. И нали си го знае какъв е гламав нашио, пуснал му мухата да сбере брегада и да изчисти мазетата...
   И те го тръчи Игнат Дравнико у назе и крещи от вратника: "Маркооо, голема далавера, ше чистим лайната на Винзавода!", " Бе ти луд ли си!?" - викам, а оня - "Братчеда каза колко може да изпиеме от виното на корем и да изнесеме без кола, се е наше!". Колсунтирахме се с Гацо Френскио, сметахме, сметахме и изчислихме, че може да изпие секи за 27.50 и да изнесе за още 62.40 или сичко 89.90! Това на ден, на човек! И по цени на едро! На дребно у кръчмата на бай Ставри сигурно ше да е поне 120.00 лева! И решиме - струва си, ше одиме и ше далдисваме у лайната, ако не друго, барем да се напиеме с отлежело вино...

   И на другио ден - те ни, строени у Винзаводо на Сухиндол, секи икипиран с квото има. Язе още от казармата си пазех хемическото облекло и противогазо и ги бех наденал. Игнат Дравнико беше с рибарските гащи, с кои влиза на глибокото у Росица да метка на булдо. Гацо Френскио беше най-добре икипиран. Намерил навремето у една боклуджийска кофа у Париж стар неопренов костум за гмуркане и го прибрал. Та беше с него. С маска, шноркел и плавници. Не ми стана много ясно плавниците за кво ги е земал, ама той каза за сека евентуалнос. И така нагласени слезнахме у мазата да тръсиме повредата. Ама забихме баш у избата, дето пазат по трийсе години контролни проби с бутилки вино, че ако стане некой сакатлък и некой се отрови, да имат дуказателство, че партидата е читава. Сега да ви разправам за лайната, не е ентересно, а даже е и гнусно, но набарахме една гъмза от 85-а година 3-4 кашончета беше, докат не я изпихме, не мирясахме. Верно с противогазо отначало малко трудно се пиеше, ама след третата бутилка го фърлих, а след петата и хемическото ублекло... И ни доде настроението. Ама бехме обещали на братчеда на Игнат, та поне требеше да видиме къде е спукана тръбата. И таман се бехме фанале да я опипваме под водата и на Гацо Френския му звънна мобифоно от неговия небесен ангел. Спре, дигна нос и зе да души „оная меризма на развалена риба". Разбрахме, че нещо лошаво има да става и веднага ни мина секакъв мерак за работа. Па и имахме извинителна причина - носо на Френскио. Домързе ни един вид значи, не че много се бехме преработили. Чесно да ви кажем, нищо не свършихме, решихме, че тая работа е за некой по-негнуслив, ама така и така бехме там, зехме да палним гумените дрехи с ботилки. Гацо Френскиа набара некви шарени кашончета за износ и вика "Тея етикети са на френски и пише, че туй вино е за Канада. Дайте от него да зимаме, че цената му е ели у евро, ели у канадски доларе!". Е послушахме го Френскио... Пълнихме, пълнихме - 143 бутилки общо тримата. И как ни беха предупредиле, бехме без жигулето, пеша. Красно градище е на четри километра от Сухиндол, големо влачене падна, ама не изфърлихме нето една бутилка!

   Пребрахме се криво-лево у село, ама смърдиме на лайна от два километра! Кучетата у малата се изпокриха с подвити опашки. Срещнахме една-две бабички, кръстеха се като на умрело... Както и да е. Стигнахме у назе. Гертруда като ни виде - припадна, да се чудим нея ли да усвестевам, виното ли да разопаковаме, па отделно нема на кой да се пофалиме за далаверата. Оставих я мойта за по-късно и нели бехме малко поизтрезнели по пътьо, отворихме една ботилка от канадското... Надигам язе, бре от меризмата на лайната ли, нещо не го усещам това вино... Надига и Игнат - "Не, това не е вино!" Надига и Гацо и се плесна по челото "Бре, мамка му, това било безалкоолно вино за деца!"... Млъкнахме като насрани, не че меришехме по-различно. И така... 143 ботилки лимоната сме мъкнале четри километра от Сухиндол до село... И то на гръб, и то у хемическо облекло... И ако пак ми каже Гацо, че отбира от френски, ше го набия!... А он се оправдава „Нели ви казах, че усетих оная меризма...". Усетил!...

   Та така. Ама вий да не си помислите, че бехме капот? Нема такова нещо! Като изтрезнех, пръвата работа беше да се изкъпем, че миризмата се нетраеше, а втората да измислим кво да го правим това безалкоолно вино. Мислих, мислих и накрая измислих! Занесохме виното с жигулето у Павликени у двете децки градини. Правихме дарение един вид значи, че то скоро беше и Коледа, та да имаше за тръжеството. У замена директорките подписаха договор, че само язе с аверите ше връщаме празните буркани от домати и кампот на вторичните за една година напред. Ама нищо не върнахме на вторичните, щото ги изкупуваха по 4 стотинки, а язе ги продавах на бабите по селата по 8 стотинки. Отделно старите капачки по 2 стотинки. Като направих сметка, парите покриха само бендзина на жигулето да връткам напред-назаде, ама кяра беше, че сека баба даваше я шише пукница, я ботилка вино. Та така, не бехме капот...

   И глейте какво нещо е живото. Мъкнахме уж вино, сменихме го за буркане, а бурканите пак сменихме за вино. От вино дошло, за вино отишло и пак вино се върнало... Демек, както е казал народо - „Ин вино веритас", ели иначе казано - Вино му е майката!...