Жена върви в парка сама. Загадъчна усмивка. Явно се връща в миналото. Всеки спомен носи носталгията по нещо вече отминало. Рокля. Дълга. Почти опира в земята. Жена, която сякаш никога не е имала име. Цветята дори се обръщат и я гледат. Събрала красотата на цъфтежа на дървета и цветя, тя върви бавно. Стъпва уверено. Усеща погледите на всички върху себе си, но не се обръща. Може би си мислят, че е надменна. Но тя е влюбена. И е над тези земни неща. Не обича мъж. А всеки миг, който е част от нейните дни. Колко е плакала. Колко дъжд е имало в очите й. Колко бури са се разразявали в моминското сърце. Колко вятър се е блъскал в мечтите й. Само тя си знае. Това е пролетта.
Мъж върви в същия парк. Сам. Усмихва се, сякаш си представяше бъдещето. Чувстваше се добре. Енергичен. Правеше си планове. Радваше се, че те се реализираха с лекота. Имаше чувството, че ако стисне камък ще го натроши на парчета. Изпъчил гърди, той не си даваше сметка, че нищо не зависи от него. Че не знае какво ще му се случи през деня. Облечен неглиже. Във вид, който не впечатлява, но го кара да се чувства удобно. Маратонки, по които имаше следи от много път. Весели и безгрижни очи, които попиваха всичко, което виждаха по пътя. Той бе уверен. Знаеше, че има много слънце около него. Това е лятото.
Юни бе взел и от пролетта, а и от лятото. Чувствата му преливаха от сърцето. Сменяше си настроенията през час. Понягога му бе тъжно. Спомняше си за уюта в дома, когато все още навън бе студено, а в стаята се носеше аромат на чай. Бе го била градушка много пъти. Когато се доверяваше сляпо на тези, които обичаше. Буря бе разбивала сърцето му. Но той не спираше да върви. В пътя виждаше романтика. Цъфтящата лавандула. Зеленина. Все още свежа, преди да пожълтее. Толкова много цветове. Можеше да види и дъга. След час вече е весел. Толкова слънце. Топло. Дебелите дрехи са вече в гардероба. И да завали ще се скрие някъде по къси ръкави или ще върви безгрижен под дъжда. Ще се влюби. Защо да не обикне. Топло е. И никой вече не зъзне от студ, а и от страх. С мечти, които знае, че ще сбъдне с лекота. Това е Юни. Дете на пролетта и лятото. Месец, в който човек разбира, че да си романтик не е да се лигавиш с думите. А да преживяваш всеки един миг.

Явор Перфанов
19.06.2023 г.
Г. Оряховица