Kors (Vaska Ivanova)
116 384
18.01.2020 г., 7:54 ч.

Къс разказ 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
788 2 6
1 мин за четене

Беше следобед на един летен ден. Въздухът миришеше приятно на прясно окосена трева. Слънцето весело надничаше между клоните на дърветата, на които бяха накацали птички и тихо чуруликаха. Дърветата бяха натежали от плод. По небето нямаше и едно облаче и беше синьо и лъчезарно. Кучето си играеше с котката. Между две дървета на двора, бях  опънала хамак и лежах в него и четях  книга. Беше пълна идилия. Наслаждавах се на този мързелив следобед. И изведнъж ти се появи с роза в ръка. И изведнъж доброто ми настроение се изпари… Представих си как къща рухва под динамитен взрив. Не знаех дали да ти се радвам или да ти се сърдя…Та ти си откъснал най-хубавата ми роза от градината и ми я подаряваш в знак на любов…за бога…ядосах се…та това беше най-прекрасната ми роза. Гледах я от пъпка, чаках я да цъфне, всяка сутрин я поливах и се грижих за нея. Наблюдавах я как расте и ѝ се радвах. Обичах я и не я късах...Идва ми да ти натрия сол на главата…толкова много съм ти ядосана…глупак с глупаците…та това беше любимата ми роза. Крещях наум. Зная, че ме обичаш, но това няма да ти го простя…толкова много ѝ се радвах… но дали да ти кажа всичко това.

Замълчах си, зная че ме обичаш.

Ти ме целуна и каза:

- Мила, купих я за теб, виж колко много прилича на твоята роза в градината.

© Vaska Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??