Имало едно време едно семейство. Майка, баща и дъщеря. Те живеели много скромно в едно село. Бащата  бил строител и само той изкарвал парите. Майката не работила, защото имала операция на сърцето. Дъщерята се казвала Алис и била на 8 години. 

Минали се няколко години, момиченцето вече било на 14. Един ден майка ѝ припаднала и се е наложило да отиде в болница. Лекарите казали на бащата на Алис, че майка ѝ имала рак на белите дробове  и не ѝ оставало много време живот. Те били съкрушени...

 Минали се няколко дни. Майката на Алис се прибрала от болницата, в която лежала и носила със себе си една червена роза, тя била в стъклена кутия. Около  кутията имало червена панделка. Розата била много красива.

Когато Алис се прибрала от училище и видяла майка ѝ се разплакала и казала:

 - Нямаш си и на представа, колко много ми липсваше. Много те обичам и не искам да те загубя никога!

 - И аз те обичам скъпа и ти ми липсваше много - казала майката със сълзи в очите, прегръщайки дъщеря си.         След това взела розата ѝ казала на Алис:

 - Виж мила взела съм ти роза и когато мен ме няма, тя ще запълни моята липса..

 - Но как една роза ще запълни липсата ти? - попитала момичето, като бавно се отдръпнало.

 - Тази роза е специална. Тя е вълшебна, няма да го разбереш сега, но ще видиш! Искам само да знаеш, че ще те обичам докато и последното цветче не падне! - казала майката и се усмихнала.

 - Но, те ще паднат след няколко дни! Това значи ли, че после няма да ме обичаш? - казала още по-разтроено Алис, докато си бършело сълзите.                 Майката я погледнала и се засмяла, отговорила ѝ с “не” и отново я прегърнала. 

  Минали се още няколко дни. Майката на Алис се влошила много и отново я върнали в болницата, но за жалост тя починала. Ракът бил в твърде тежък стадий. 

 Алис не е подозирана нищо, но когато се прибрала в домът си заварила баща си разплакан. Тя се притеснила много и го попитала:

 - Какво има тате?

 - Виж дъще, трябва да ти кажа нещо. - отвърнал той с затъен дъх и силно туптящо сърце.       

Алис изтръпнала от тези думи, които баща й каза. 

 - Майка ти не успя да се пребори с рака- продължил бащата- тя почина.

 - Не, не, не, кажи ми че това не е истина! - казало маладото момиче  облято в сълзи, докато се свличало на земята.

 - И на мен ми се щеше миличка, и на мен също - казал бащата, прегръщайки дъщеря си...        

 Вечерта, когато Алис си лягала забелязала, че едното цвете на розата било паднало. 

“Но как е възможно? Нали розата е била вълшебна, нали щях да усещам мама винаги до мен? Всичко това са били глупости” - казала си Алис плачейки. От нищото розата започнала да свети в някаква лилава светлина Младотото момиче онемяло. 

 Изведнъж ѝ се причуло един тих и нежен глас, кайто звучал точно като на майка ѝ. Гласът шепнал “до теб съм миличка! Не се притеснявай за мен, на по-добро място съм!”.  В този момент девойката усетила силна топлина в душата си. Тя бършейки сълзите си отново си прошепнала “беше права мамо, беше права!”.

 Минали се няколко месеца. През това време бащата на Алис се пропил. Постоянно биел дъщеря си, не полагал никакви грижи за нея, спрял да работи и парите, които имали  ги профуквал само за алкохол. 

 Един ден той не спрял да звъни на Алис, но тя не му вдигнала. Помислила си, че пак бил пиян и звънял да му купи алкохол. Когато  се прибрала вкъщи, видяла баща си да лежи на пода в безсъзнание с телефона си в ръка. Момичето било в шок. Веднага звъннала на бърза помощ, но линейката се забавила твърде много. Кагато служителите пристигнали на адреса, бащата вече бил мъртъв.

  Алис не спирала да се обвинява за смъртта на баща си, защото смятала, че ако му беше вдигнала, сега той щеше да е още жив. Алис не знаела какво да прави. Тя вече била напълно сама. Когато изнесли трупа на баща ѝ, момичето отишло в стаята си. Когато вече било вътре забелязало, че и другото цвете от розата е паднало.

Отново се опитала някак си да се свърже с майка си, но този път опитът бил неуспешен.

  На следващия ден след погребението на баща си, един мъж и една жена отишли при Алис. Тя не ги бе виждала до преди това.  

 - Здравей, Алис. Аз съм Томика, а това е Филип. Ние сме социални  работници от “закрила на детето”. Тук сме, защото трябва да дойдеш с нас, поради факта, че няма кой да се грижи за теб! - казала жената.

 - Не искам! Ще ме затворите в една стая и ще се чувствам като затвориник - казала изплашено момичето.

 - Не, глупости. Просто ще ти осигурим  дом и нуждите, които ти се полагат - отвърнала Томоика.

  Алис не била много съгласна, но знаела че така ще е най-добре.

 Минали се няколко години. Алис се запознавала с много нови хора, но всичи ѝ забивали нож в гърба и са я използвали. Тя вече губила всякаква надежда, че ще си има приятели, които да бъдат до нея. Единственото нещо, което я правило щастлива е било розата. Алис разговаряла с розата, знаейки, че майка ѝ я чува. “Знам, че си тук мамо! Усещам те! Липсваш ми много и ми е страшно трудно без вас.. Сега няма никой до мен, няма с кого да споделям, няма кой да ме изслушва и разсмива. Защо ме оставихте сама? Защо не ме взехте с вас?”- казала тя, плачейки и държейки розата в треперещите си ръце.

 Много време Алис била затворена в себе си. Не говорила с почни никой, освен с розата си, започнала да взима наркотици и се забъркала с опасни хора.

  Вече Алис била на 18 години . Тя си намерила дом и работила като сервитьорка в едно кафене. Там тя се запознала с Беатрис и Марк. Те били на нейните години. Беатрис и Алис станали много добри приятелки. Двете момичета си споделяли всичко, разчитали една на друга и били неразделни. Алис и Марк се влюбили от пръв поглед. Имали много общи неща и най-важното било, че той я правил истински щастлива. 

 Марк и Беатрис помогнали на Алис в борбата с наркотиците. Всички били много доволни, че Алис се е преборила с дрогата и продължи напред. 

 Една вечер, когато Алис се прибирала в домът си, взела розата и видяла, че остават само две листенца от нея. “Моля те розичке, не искам да ти паднат цветчетата!”- казала Алис тревожно.

 След 2 години Алис и Марк решили да заживеят заедно. Те се обичали страшно много и един ден Марк предложил брак на Алис. 

 Вечерта преди сватбата Алис отишла до домът си, защото искали с Марк да дадат няколко покани за сватбата им на техни приятели. Но когато тя се прибрала забелязала, че едно от двете листа на розата е паднало. Алис не искала да повярва на очите си. Веднага си взела телефина и започнала да звъни на Беатрис, но тя не вдигала. Изведнъж една жена вдигнала. Тя била доста разтроена. Казала, че е майката на Беатрис. Алис се зачудила много,  защо майката на Беатрис вдига, а не тя. За това Алис я попитала къде е Беатрис, а майката отвърнала:

 - Беше с едни приятели навън, качили се в една кола да се повозят, но са се били напили и са катострофирали. Всички са мъртви!

Алис не могла да повярва на чутото от майката на Беатрис. Телефона ѝ паднал и тя си казала “ Мамка му. Защо все на мен? Вече остана едно цветче и какво означава, че това е живота на Марк ли? Не няма да го допусна! Не мога да гледам как и той ще си отиде...“ Алис взела шепа хапчета и ги изпила.

 След известно време Марк решиш да провери какво става с Алис, защото се бавила твърде много. Когато той влезнал в стаята, видял безжизненото тяло на Алиси, а до него кутия от хапчета, но в нея вече нямало нищо. В този момент паднало и последното цветче от розата...