Тихо е. Тихо и красиво. Поглеждам през прозореца и за миг ми се струва, че времето е спряло. Ето - млад мъж е вдигнал ръка и маха на момичето си, което е спряло от другата страна на улицата, а една жена е протегнала своята, за да погали бебето си. То пък е устремило своите кунки (ах, тези мили баби!) за прегръдка. Аз самата вдигам ръка, за да им помахам.
Така ли спира времето - когато вдигнем ръце от ежедневните грижи, за да уловим момента на нежност?
© Весислава Савова Всички права запазени
Антоанела, това е най-красивият подарък, който съм получавала - признанието, че нечий ден е започнал чудесно и аз имам малък пръст в това.
С пожелания за красиви мигове, уловени с вашите ръце,
Оставам с уважение,
Весислава