С глас на влюбен саксофон: Понеделник (08.02)
Произведение от няколко части « към първа част
Ден като всички останали (с нищо по - различен, но и никога еднакъв).
Началото на деня беше обещаващо.
Небето беше ясно, слънцето грееше силно и създаваше усещането, че нещо наистина хубаво, и запомнящо се предстои.
Температурите бяха положителни, както навън, така и в душата.
Лъчите се заиграваха с косите, отразяваха се в очите, докосваха устните. Сякаш беше безкрайно лято, оставящо още по - безкрайно-запомнящи се спомени.
Лято, което те караше да искаш още; да чакаш и тръпнеш за повече; да жадуваш, и копнееш да не свършва или поне още малко да продължи.
Понеделник - с нищо по-особен, но и толкова различен.
Ден, чиято забързаност ме караше да осъзная колко много влюбена съм, всъщност.
В небето, облаците, слънцето, земята, тревата, дърветата.
В залеза и изгрева, и начина, по който целуваха морето.
В златистите отражения по повърхността му, която беше ту спокойна, ту бурна.
Точно каквато си и ти.
Най - големите бури бяха в нежността ти, а нежността ти пък се криеше в най - опустошителните ти урагани.
"В окото на бурята си..."
Понеделникът започна обещаващо, докато обещанието за спокойствие и мир не се превърна в гръмотевично, и намръщено главоболие.
Облаците се бяха скупчили навъсено един до друг, в най - сивото сиво, което бях виждала някога.
Началото на Февруари тъкмо беше настъпило - студено и сковаващо, но напук на времето навън в душата, и сърцето бушуваше пролет.
Пролет... Зелена и свежа, като чувствата, които се зараждаха в мен към теб.
Ти беше мислите ми и мислите ми бяха теб.
Усмивката рано сутрин, присъствието през деня и причината, която ме държеше будна до късно през нощта.
И някъде там, докато в твоите представи Белият заек тичаше след Алиса, а в моите вече бяха в Нарния, някъде там пропаднах.
Гласът ти.
Смехът ти.
Устните ти, които мога да целувам постоянно.
Страст.
Желание.
СлабосТИ.
Точка.
Свързани произведения
Коментари
-
Акт като действие и постъпка, да уточня. Ако ми се чете за полови актове, ще си се наслаждавам на моите писаници 🙂
Весел уикенд и на вас, народе! -
Обичам творби в които съзнанието ми се наслаждава не на фактите , а на тенденцииите! Осъзнаването и наслаждението на пътя към "Акта" е най голямата радост(намиг) ! И в моя свят е така! Обожавам да те чета! Не е комплимент, а радост( защото си казвам "много сме - силни сме (шматките))! Благодаря!
-
Понякога, уви, така се случва. Първите слънчеви лъчи те оставят с усещането, че нещо ще се случи, пък после.. стоиш посредата на прашен кръстопът и се чудиш накъде да хванеш.
Не винаги обещанията се сбъдват..
Благодаря, Ирина, за включването. Определено мисля по въпроса.
Прекрасна събота желая
-
Проваленото обещание на понеделника обнадежди и мен, че нещо все пак ще се случи в този разказ. Но не стана. Липсва ми актът, повествованието, интригата. Защо така?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сърдечни поздрави с пожелание за прекрасен остатък от съботата
Ирина, много добре разбрах какво имаше предвид, но благодаря за пояснението, все пак.
Много усмивки и сърдечни прегръдки от мен