Vyrtina (Алиса)
88 98
11.11.2008 г., 20:30 ч.

С любов... за Болката, защото никой друг не я обича, а тя би си прибрала бодлите 

  Проза
1241 0 6
1 мин за четене
 

Хората ги боли. Боли ги и това личи.

 Безизразните лица на минувачите.

Оголените клони на дърветата.

Локвите, замръзнали от студа.

Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея.

Агонията на гниещите листа паднали от дървото.

Загубената маратонка насред улицата.

Торбите, пълни с ненужни вещи.

Гривните на циганката в тоалетната на гарата не са златни. Не са дори гривни. Те са нанизи от болка.

Болката е в окото на бездомното куче, което ме следва от 10 минути. Може би и в другото е имало болка. Добре, че се избавило поне от половината си болка.

ТЯ е навсякъде. Хората ги боли.

Разбрах за човек, който го боли от него самия. Той пише за болката си и хората му се възхищават. И аз му се възхищавам... неговата болка поне има някакво предназначение...

За да ти се възхищават ти трябва само един час самота и разбито сърце.

Има и друг, който го боли от контрабас. И него го обичат. Трябва да си купя контрабас.

Болката е навсякъде. Гениите ги боли и затова са гении.

Хората ги боли и се оплакват. Държат да ни уведомят, че нещо не е както трябва в света им. Досадно е да си говорим все за болка...

Обаче май само тя ни свързва. Ако не беше болката, мен нямаше да ме има.

2/3 от мен са вода. Значи ли това, че останалото е болка?

Мисля, че единственият начин да направим болката си поносима е да я заобичаме. Всички, които са обичани, стават поне малко по-добри. Може пък ТЯ да стане уютна и да прибере бодлите си. Само, ако я обичахме....

 

 

© Алиса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О! Страхотно!
  • много ми харесва и нямам думи. Харесва ми. Когато хората пишат за болката, особено с любов. Звучи тъпо да пишем само за любовта с болка.

    П.П: трябва да заобичаме и бодлите й, защто не ги прибира никога.
    ...........................
    П.П2: Разгледах набързо в нощта (влязох за малко) някой от произведенията ти и мисля тия дни да ти прочета всичко и да ти ставам фен Пишеш красиво тъжно и дълбоко. И ако не беше и прекалено мъдро за възрастта ти, щях да кажа че с писането си ми напомняш на мен самия. Само дето аз съм тъп и прекалил с кафето и напълно бъгясъл...
  • Бодлите може би крият доброта...
  • Шашна ме.
    "Досадно е да си говорим все за болка...

    Обаче май само тя ни свързва."
    И отново ми напомняш Стивън Кинг (това е най-голямото признание, което мога да дам на творец!).
    Ще завърша с цитат: "Болката е в окото на бездомното куче, което ме следва от 10 минути. Може би и в другото е имало болка. Добре, че се избавило поне от половината си болка."
  • Да я обикнем,но това не значи ли да станем болка...
Предложения
: ??:??