С любов... за Болката, защото никой друг не я обича, а тя би си прибрала бодлите
Хората ги боли. Боли ги и това личи.
Безизразните лица на минувачите.
Оголените клони на дърветата.
Локвите, замръзнали от студа.
Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея.
Агонията на гниещите листа паднали от дървото.
Загубената маратонка насред улицата.
Торбите, пълни с ненужни вещи.
Гривните на циганката в тоалетната на гарата не са златни. Не са дори гривни. Те са нанизи от болка.
Болката е в окото на бездомното куче, което ме следва от 10 минути. Може би и в другото е имало болка. Добре, че се избавило поне от половината си болка.
ТЯ е навсякъде. Хората ги боли.
Разбрах за човек, който го боли от него самия. Той пише за болката си и хората му се възхищават. И аз му се възхищавам... неговата болка поне има някакво предназначение...
За да ти се възхищават ти трябва само един час самота и разбито сърце.
Има и друг, който го боли от контрабас. И него го обичат. Трябва да си купя контрабас.
Болката е навсякъде. Гениите ги боли и затова са гении.
Хората ги боли и се оплакват. Държат да ни уведомят, че нещо не е както трябва в света им. Досадно е да си говорим все за болка...
Обаче май само тя ни свързва. Ако не беше болката, мен нямаше да ме има.
2/3 от мен са вода. Значи ли това, че останалото е болка?
Мисля, че единственият начин да направим болката си поносима е да я заобичаме. Всички, които са обичани, стават поне малко по-добри. Може пък ТЯ да стане уютна и да прибере бодлите си. Само, ако я обичахме....
© Алиса All rights reserved.
