17.03.2012 г., 23:31 ч.

С Мишо Бирата ми бе по-лесно за оправяне или Вътрешен монолог на един български държавник 

  Проза » Хумористична
708 0 4
11 мин за четене

(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.) 

 

Почва да ми писва от всичко. Честно ви казвам. Вие знаете, че аз винаги говоря истината пред камерите и абсолютно никога не си сменям мнението за каквото и да е. Защото се уважавам. Но наистина вече ми писна. И от народа, и от медиите, от всичко.
За какво бе всичко това, питам аз и отговор не искам да чувам. От какво е недоволен този наш народ? Харчихме ли парите професионално, качествено и дори с разбиране? Харчихме ги. Знаете резултатите. Дори за три години похарчихме всичко, което имаше останало от проклетата тройна коалиция. Ама как да не я определям като „проклета”? Толкова ли не можаха да спестят още малко пари? Не много, не съм лаком. И моят финансов министър не е лаком. Трябваха ни още само толкова, колкото да продължавам да си режа спокойно лентички до изборите. Ще ме упрекнете ли за това? Само да посмеете, веднага ще ви отговоря, любопитковци такива. В кабинета ми е задушно. Там ще трябва да седя, да се опитвам да мисля, да ръководя държавата. Ама като не ми е по сърце, какво да направя. Ще напомните ли, че точно затова ми плащат заплата на министър-председател. Да, ама - не. Ама тя, държавата ни, и без мен и с мен пак ще си затъва и я разграбват. Аз защо да им се бъркам. Съвестта не ми позволява. Това си е работа на моичките министри и техните приятелчета. Дори като гледам как работят момчетата, ако взема и аз да се намесвам, ще затънем още по надълбоко. Затова и не им се бъркам. А и защо да им се бъркам, нали се справят с това прекрасно. Ако не вярвате – вижте резултатите. Или поне научете езици, за да прочетете какво пишат чужденците.
Някой ще ме упрекне, че не зная какви ги вършат и с какво се занимават министрите ми. Че защо да зная? За какво ми е? Аз не съм любопитен. И си го признавам открито, че не зная. И запомнете веднъж завинаги, че не му е работа на министър-председателя на една държава да знае как работят, какво правят министрите му. Министър-председателят, както казваше Тато, е лицето на народа. Негова работа е да се перчи пред камерите, да дава акъл на всеки и за всичко, дори и на другите държави. Аз това най-добре го мога. И го правя добре. Но ми става досадно, че колекцията от прерязаните парченца лентички започна да намалява. Дори в последно време започнаха да канят и други да прерязват, вместо само мен. Срамота! Нахалници! Ех, започва да ми липсва онази дисциплина от фирмичките с момчетата към СИК. Ред имаше тогава, ред! И стриктно изпълнение на задачите. А сега какво – всеки тръгнал да си показва открито глупостта. Това на какво прилича? Не ги разбирам и това си е! Но нали съм почтен и държа на думата си твърдо, никой не успя да ме накара да напусна БСП. Помните ли? Беше по времето, когато деполитизирваха полицията. Тропнах на масата, като мъж. Рекох на всички открито:
- Аз МВР напускам, но партията-кърмилница – НЕ! Няма да се деполитизирам. Че в това има още келепир. Когато спре, тогава и аз ще се откажа. Но тихомълком, за да не си помислят нещо лошо за мен. Все пак току-виж ми се присмяли и започнали да ме наричат как ли не. „Врътката” например. Или по друг начин.
И престанах да бъда главен секретар на МВР. Ама не се върнах при кучетата. Станах кмет. А фирмичката оставих да пази приятелите от ЛУКОЙЛ и още няколко. Защото охраната на пропусквателните бариери е сладка работа. Товарят и разтоварват, без да ми губят времето с показване на някакви документчета или разрешителни. Или пък на платени разни данъци за изкарваните неща. Но и за мен има. Иначе...
Заради всичко това ме уважават и приятелите, с които ритам - кога през работно време, кога през почивните дни. Аз не ги деля на престъпници, мафиоти, подследствени и на други. Това си е работа на Цецо. Той си пада по статистиките. Я колко босове е зарегистрирал официално в статистиката си. Интересно те ли отидоха да се регистрират при него или той им ходи по адресните регистрации да му показват трудовите си книжки. Уф, то май много от тия, другите де, няма на игрището, но нейсе. При тия прокурори и съдилища, скоро едва ли ще липсват хора от игрището ми.
Затова ме заболя, когато започнаха да безпокоят бизнеса на Мишо Бирата. Как не разбират, че това е човек почтен. Никога не е нарушавал законите, ако няма сметка от това. Е, ако му пречат да прави парички, естествено ще ги наруши. Че кой не го е правил? Но да го безпокоят него, моя приятел, това на нищо не прилича! Обещал съм му спокойствие и ще го бъде! Аз да не съм Първанов. Затова и наредих на Ваньо по телефона да прекратят тези безобразия. Както направиха и на другия ми близък приятел с горивата. Вярно, някой може да каже, че постоянно се извъртам. Веднъж пред камерите кажа едно, след един час – друго, пък на другия ден – трето. Ами аз го правя от добра душа, не разбирате ли? Създавам работа на послушковците да пишат и коментират. Те затова си ме обичат. Иначе ще трябва да се напрягат да мислят. Ценят ме искрено журналистките и ми се отблагодаряват. Я какъв ореол са ми закрепили над темето. После нека да си признаем, че народът искаше малко пушилка и му я вдигнахме. „Хляб и зрелища! Това трябва на тълпата” Знае се много преди мен. Вярно, че хляб скоро няма да остане. Или поне на цена, да може старите да си го купуват. Обаче за какво им е, когато зъбите им намаляват? Но зрелища, зрелища – това от мен да искате. С помощта на Цецко, разбира се. Макар народът да казва „Всяко чудо за три дни!” и познава. Защо ли? Не разбирам. А, сетих се, така ме учеше през дългите вечери Тато. Лека му пръст на човека! Хитър бе. Ама аз станах по-хитър от него. Защото мен няма да ме пъхнат в следствието. Няма да посмеят. Щото знаят пословицата: „Я камилата, я камиларя...” През всичките тези години толкова пушилка вдигах пред народа ни, че той започна за всичко да ме зяпа в устата. Не че е лошо. Но ми пречи да давам пържолки на кучетата. Някой ще попита:
- То за кучетата добре, а за народа пържолки?
Тогава и народът да си купи! Какво толкова наляга на тенджерката с боба или зелето. Аз как си купувам пържолки. Значи и народът може. Ще питате дали скоро ще си купува хляб. Ами като започва да му е скъп хлябът, да си купува пасти. Нали така бе съветвала навремето една кралица. Каква жена, какъв език имала, какъв ум!!! Не предаване ще ù дам да води, ако бе жива сега, ами направо вестник щях да ù подаря. От една страна тя ще бъде доволна, че има какво да яде, от друг аз ще бъда доволен, че няма да ме „яде”.
Ама и не само нашите. Вече и арабите започвам да не разбирам. Смеят ми се защо съм бил хукнал в Катар. Не разбират магаретата му с магарета, че станала грешка. Но не грешка от глупост, а мъничка грешчица на езика. Чуйте истината за пътуването, за да спрете да говорите глупости.
Знаете добре, че умният ми финансист успя да изхарчи всички пари в държавата. Дори успя да национализира парите за лекарствата на народа. Дано успее да похарчи и парите за пенсиите. Че за какво са му на народа пари за лекарства, след като няма пари за пържолки? А и при това нашенско здравеопазване да не си помислите, че лекарства ще му помогнат? Дори и господ няма да може, ами ще си ги прибере при себе си. Хайде сега разберете логиката на моя финансов – при това положение кой глупак вярва, че доживее до пенсия. И след като няма да доживее до пенсия, значи заделените за това пари стават излишни. Не е ли така? Тогава защо финансистът ми да не ги похарчи? Или искате да остави след себе си нещо и за следващите? Ние не сме тройната коалиция! Запомнете го! Те спестяваха и оставяха. Че и държавният дълг намаляваше. Но да се върнем на темата. Знаете, че и народът узна за далаверата с лекарствата на друг един приятел. За да задоволя страстите на тълпата светкавично направих едно-две уволнения, но момичето на моя приятел не остана без работа. Финансовият министър я взе при себе си да го съветва по здравни въпроси. Умно момче! Разбира си от занаята. Затова винаги ще го крепя на поста. Поне докато има още парички да харчи. Браво. Нямаше нужда и за този случай да спирам мача и да му се обаждам по телефона. Но пак се отклоних. Та искам или не, но се вдигна голяма пушилка без мое нареждане.
По някое време започнаха да ме хвалят, че съм докарал държавата много напред в доста европейски класации. По зависимост и слугуване на медиите, по заведени и спечелени дела срещу България в Страсбург от нашенци, по увеличаване на полицейското насилие. Дори доказаха, че по корумпираност в държавата сме надминали времето на СДС. И тогава се сетих за уроците от Тато, лека му пръст на човека! Добър учител ми беше. И с приказки и с дела. Щото и той бе пращал хора при Баба Ванга. Лека ù пръст и на нея! Реших и аз да командировам Мозъка при врачка. Ама той да вземе да избере такава, дето не ù се разбира много много говорът. Посрещнала го тя и той веднага, ама още от вратата:
- Кажи сега какво да направим, че България да се спаси и да излезе от дупката.
А тя му изфъфлила:
- Беж да ви няма всинца на катъро.
Като чул това, Мозъкът, без да пита повече, си плюва на петите и ми докладва запъхтян:
- Врачката каза да тръгваме бързичко всички към Катар.
И ние тръгнахме. Че и си взехме и спонсорите за следващите избори. А те качиха на самолета и жените и децата. Бабите и дядовците не успяха, щото места останали само в багажното отделение. А там закуски не носели и било по-студеничко. Можело да ги защрака ревматизмът. Но иначе всичко мина достойно за онзи, Алековия Бай Ганьо. Даже на деловата среща, на която чакахме да се появят катарските шейхове, един от тях се изтъпанчи, както казваше баба ми, лека ù пръст, на първия ред, аха-аха до микрофона на водещия, барабар с жената и детето. Вие да сте виждали шейх да води на делова среща с чужденци своя харем и останалото домочадие? Аз не съм! Значи и тук ги надминахме! Не зная дали си платиха сами това пътуване, или за сметка на държавата. Аз не зная какво работят и дали изобщо работят министрите ми, че тази малка подробност ли ще зная. Глупости. Не ми е това работата.
Но отново ще повторя - не ги разбирам шейховете. Дойдохме им „диван чапраз”, както казва търпеливият ни народ. Че и домочадието си сложихме на първия ред да видят какви жени е раждала нашата майка юнашка. И какви деца можем да правим. Ама ги засрамихме, не ти е работа. Може би затова не дойдоха. Нито един не се появи. Откъде да знаем, че в този район на света по това време богатите спят или си пият кафето на хлад. Това не е наша работа. Не е и работа на нашето външно министърче и на неговото величайшо министерство. Онова, което е пълно с новоизлюпени професионалисти. Нищо, че е министърчето е от славен род със старите привилегии. Че е можел да пътува навсякъде свободно още по Татово време. Даже и неговите подчинени са все такива – от такъв произход или с такъв професионализъм, че дори не знаят как се живее в посещаваната държава. Не им е това работата. Мен слушайте, аз всичко зная и мога да обясня.
Ала, докато дремех сред държавническите си мисли на път към България, нещо ми просветна. Едва сега разбрах, че Мозъкът не е слушал врачката внимателно. Женицата искала да му каже не да тръгваме бързичко към Катар, а го е посъветвала как да спасим България:
- Качвайте се бързичко всички на катър и изчезвайте от хоризонта.
Но няма да му се разсърдя. Той не е виновен, че старицата е фъфлила. Защото някъде прочетох нещо, което много ми хареса. Ще ви го кажа и на вас, да ме запомните поне с едно добро. „Пазете глупаците. Ако те изчезнат, как ще разберем кой е умен?”
Не запомних, кой го бе измислил, че тогава приятелите ме викаха да ритаме. Но не беше бай Тошо.
И все пак, с хора, като Мишо Бирата, лека му пръст, се разбирах по-лесно. Добре, че си отиде от този свят в хотела на другия ми голям приятел, за да улегне по-бързо пушилката за пред народа. И да не забравя утре да пратя на медиите външното ни министърче да обясни, че не неговите специалисти, които трябва да организирват срещите с чужденци, а самият Трайчо е виновен. Защото хората от външно си разбират от промишленост, енергетика и най-вече са специалисти по туризма. И да пратя Цецко при Трайчо да му поиска да си отиде, че... Нали така са постъпвали дори римските императори преди време. Виждате ли? А някой може да си помисли, че не съм познавал историята... Тъй де, човещинка е!
Хайде сега ме оставете, че скоро идват избори. Ще трябва не само да инструктирам Цецко за тях, но ще трябва и да поокалям, колкото ми стига акъла, бъдещите си противници. И да не забравя да започна по-активно да се пъча. Той, народът, много-много не помни. Все ще излъжа някого...

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко много почва за литература създават нашите велики светила на деня. Разгеле! Освен за шоуто, ако се сетят за старата максима да подхвърлят на народа и некой комат, цена нема да имат... Цъ, цъ, цъ, цъ
  • Благодаря, че сте имали смелост да го погледнете и прочетете. За награда ще ви открия една строго държавна пазена тайна: Ходили са на плаж за да проверят качествата на пясъка в Катар. Защото Дянков, ако успее да запази малко пари, ще си купим от шейховете пясък за нашите унищожени от бедствието плажове. (Под "бедствието" не подразбирам сегашното управление.)
  • Това е за гриф: "Строго сИкретно" и сигурно ще е скрито някъде в седмия апартамент на Цецко, дето Фсички ги купувал от хонорарите си в чужбината, ряпа да яде Моника Йосифова... дааа
  • дааааа...
Предложения
: ??:??