17.10.2009 г., 16:17

С моята тъжна сянка

1.1K 0 0
1 мин за четене

С моята тъжна сянка

Каквото очите не могат да видят, душата го рисува с невидимата си, но ярка палитра.
Сянката от моите мечти се скита сред пейзаж, достоен за четката на майстор-художник. Каменист селски път, ограден от двете страни от ред високи дървеса в есенна премяна. Като древни колони, сочещи пътеката на живота. И е пътека с невидим край, отрязана от малко възвишение. Какво ли има отвъд? Може би кръстопът? И после още един, и още един... А къде ли всичко свършва?
Пътят, обсипан с разноцветни мъртви листа. Свят на тление... Но така прекрасен! Нещастната ми душа се валя сред мъртъвците, търси заслон под техните трупове. Закрила от мощните пориви на студения вятър. И след всеки несвястен пристъп, листата се разлитат в разни посоки. И аз с тях...
Подхвърляни от студения вятър, сухите листа са скитници по ширния свят. Позната съдба! Обречени да изгният в земята, под студената прегръдка на снега...

 

***

 

Помниш ли, когато те срещнах на същия този Път? Беше прелестна пролет и розови цветчета бяха разцъфнали навред. Тих ветрец, примесен с птичата песен, създаваше чудна симфония. Ти дойде босонога по росната трева, за да стъпиш на моя път. Да, всичко си спомням, сякаш бе вчера! Но може би то никога не е било? Навярно теб те е имало само в моите болни видения. Навярно по този път съм се лутал все сам с моята тъжна сянка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бодуен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...