- Еми, нали знаеш - на работа, насам-натам.

- Искаш ли някой път да излезем да пием по нещо или да се разходим някъде?

- Ами, не знам, аз съм много заета напоследък...

Много се натягаш, няма как да стане така!

- Здрасти.

- Здрасти.

- Не знаех, че ще идваш. Как я караш?

- Марто не ти ли каза? Добре съм аз, ти какви ги вършиш?

Естествено, че ми каза...

- Здрасти.

- Здрасти.

- Как я караш? Изглеждаш добре.

- Мерси! Добре съм аз, ти какви ги вършиш?

- Творя! Хаха...

- Сериозно? Писал ли си нещо интересно напоследък?

- Мда, дописвам историята. Реших да я завърша - написах още няколко глави и имам идеи как да я приключа.

- Супер! Трябва да ми я пратиш като я завършиш, интересно ми е как ще се получи.

Точно така! Хем си на твоя територия, хем ще й е интересно, хем няма да се натягаш, а ще се хвалиш! Перфектно!

Ами ако не се интересува какво "творя"? Ще си разменяме глупости само и ще си говорим за времето накрая. Или ако е в кофти настроение и изобщо не й се занимава с мене? Ами ако е с ония келеш и нямам изобщо възможност да я заговоря насаме? Или ако той се появи, докато си говорим... как ли да се държа пред двамата?

Офф...

Дали има останало от виното... има бутилка и половина още... дано да стигне. Тая вечер ли излизаше последната серия на сериала? Май да.

- Здрасти, Марто.

- Абе, аз няма да мога да дойда тая вечер.

- Мда, излезе нещо и няма да имам възможност.

- Така ли?

- Да бе, вярно че беше споменал, че и тя ще идва. Се тая и без т'ва не ми се занимава с кифли като нея. Аман от глупости!

- Хахаха, мда. Айде лека и приятно изкарване.

И без т'ва нямаше нищо да стане и щеше само да ме е яд после...