problematichnost
22 резултата
Дъх приемам,
дъх отдавам,
чак до залеза на вечността.
Но как така греша?
Последен дъх ли е това? ...
дъх отдавам,
чак до залеза на вечността.
Но как така греша?
Последен дъх ли е това? ...
452
Ято ангели
бди над мен и ме носи в нощта.
Без значение накъде ме водят
моите
лъжливи, земни ...
бди над мен и ме носи в нощта.
Без значение накъде ме водят
моите
лъжливи, земни ...
819
4
Златният жираф крачеше бодро из буковата гора. Беше излязал за редовната си вечерна разходка. Лекият вечерен хлад го караше да се чувства свеж и бодър. Вече привършваше разходката и си подсвирваше финална мелодия.
Звездите го гледаха леко учудено, но и с интерес и безкомпромистност.
Разходката му за ...
Звездите го гледаха леко учудено, но и с интерес и безкомпромистност.
Разходката му за ...
620
Тримата се радваха на пролетното спокойствие и на гальовно огряната от слънцето поляна. Бяха седнали на застланото върху свежата трева одеало. Двойката вадеше храната и приготвяше всичко за хапване. Самият се оглеждаше наоколо. Гледаше нагоре, към ясното небе. Синьото го успокояваше, а чуруликането ...
669
С Безкрая се изпълвахме взаймно.
Имах Светлина, а не очи.
Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена, ...
Имах Светлина, а не очи.
Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена, ...
545
1
2
Весела,
ще си засмяна
щом си завъртяна...
обратно на часовниковата стрелка!
ще си засмяна
щом си завъртяна...
обратно на часовниковата стрелка!
533
Тихия бяг на времето ще забавя.
Ще го дърпам,
докато не спре.
На части ще го раздробя - малки и все по-малки, докато не се пропука.
През процепа, за да надникна ...
Ще го дърпам,
докато не спре.
На части ще го раздробя - малки и все по-малки, докато не се пропука.
През процепа, за да надникна ...
607
В плетене на мрежи
цял живот е посветен...
Всяка дума чута - потъмнена!
Любов не смеем да понесем,
да не би от самотата по погрешка да се отречем.
цял живот е посветен...
Всяка дума чута - потъмнена!
Любов не смеем да понесем,
да не би от самотата по погрешка да се отречем.
544
555
3
Хаос,
изплетен от копнежи -
моя аура, мой капан.
Светлина,
поробена в затвор - ...
изплетен от копнежи -
моя аура, мой капан.
Светлина,
поробена в затвор - ...
1008
2
Събуди се с притеснителната мисъл "дано е събота", понеже инстинктивно усещаше, че закъснява за някъде, въпреки че беше толкова сънен, че не беше сигурен кой е и на кой свят е. Беше сигурен обаче, че закъснява, понеже имаше смътен спомен, че многократно беше натискал Снууз насън. Погледна телефона с ...
899
1
- Ау, виж го, виж го! Много ме кефят с тия дългите шии и петната! - Каза Цвети в захлас, докато гледаха жирафите.
- Мхм, големи са сладури. Я, виж ей там до фонтана има каширана пейка. Ела да поседнем малко, коте. - Той я хвана за ръка и заедно тръгнаха към пейката.
- Ама тъкмо ей тук е аквариумът с ...
- Мхм, големи са сладури. Я, виж ей там до фонтана има каширана пейка. Ела да поседнем малко, коте. - Той я хвана за ръка и заедно тръгнаха към пейката.
- Ама тъкмо ей тук е аквариумът с ...
14154
4
11
Лежаха прегърнати в спалнята. Навън валеше силен дъжд и се чуваше как едрите капки падат и се разбиват в земята във водна експлозия. Прокрадваше се лек хлад, който сякаш ги наблюдаваше и се опитваше да ги смути със студенината си, но телата им горяха без никакво стеснение под завивките. Тя се беше с ...
2537
3
Илюзията на тишината
Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти. ...
Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти. ...
819
1
Из монолозите на още един объркан
Откъде да започна?
Началото не помня,
краят не се вижда.
Пътят празен, ...
Откъде да започна?
Началото не помня,
краят не се вижда.
Пътят празен, ...
566
1
Споменът не те беше спохождал от не помниш кога. Когато ти влезе в ума, се появи някак бегло. Мисълта те развесели - беше забравен вече - преодолян! Щом толкова време не се беше появявал, значи вече няма шанс. В резултат брадичката е веднага гордо вдигната, самочувствието лети по небесата.
Но след н ...
Но след н ...
942
1
- Къде се губиш толкова време, бе? От колко дни те чакам?! Какво ти е т'ва на главата?
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...
1064
3
Нещо има във очите - във душата.
Нещо има във главата.
Дълбоко скрито.
Илюзия?
Мираж? ...
Нещо има във главата.
Дълбоко скрито.
Илюзия?
Мираж? ...
627
Площадите по целия свят бяха препълнени. Всички гледаха глухо огромните видеостени и чакаха. Всички хора, до един, бяха навън - събрани. Чакаха Водача.
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
902
Изградена от сладки мечти
ти живееш в тайните на мойте очи.
Колко дълбоко те пазя,
колко много те мразя...
Опитвам се да те удавя във сълзи, ...
ти живееш в тайните на мойте очи.
Колко дълбоко те пазя,
колко много те мразя...
Опитвам се да те удавя във сълзи, ...
650
- Здравей!
- Здрасти, нямах търпение да се видим!
- Много си красива - очите ти искрят така игриво, а усмивката ти сияе като изгрев... Сигурно денят ти е бил страхотен?
- Хаха, благодаря! Не, денят ми беше сив и скучен, просто се радвам да те видя след толкова време!
Ох, глупости... Да не си в сапун ...
- Здрасти, нямах търпение да се видим!
- Много си красива - очите ти искрят така игриво, а усмивката ти сияе като изгрев... Сигурно денят ти е бил страхотен?
- Хаха, благодаря! Не, денят ми беше сив и скучен, просто се радвам да те видя след толкова време!
Ох, глупости... Да не си в сапун ...
793
1
Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ...
787
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
