Предупреждение #1: Не обещавам, че няма да има продължения. Все пак каква сага ще е от половин страница?

Предупреждение #2: Моля, върлите кулинари и почитатели на пастата да НЕ четат, че ще се хванат за главата!

​​​​​​Предупреждение #3: Аааабеее, аз кво съм захванала да ви предупреждавам? Я четете! 😉

30-минутни спагети Булуньези а ла Луничкова

Начи ся...Изключвате всички фейсове, мейсове и тям подобни разсейващи нища. Слагате пристилка, щот ше стане мътна и кървава. Сипвати 2 консерви домат в тенджура и хубу ги пасирвате (шот детето ще ги избута после и ще ви дигне кръвното). При тъз процидура мнооо внимаати, чи да н си напрайти интерийора в стил тексаско клане. Шибвате в доматиту кайма, ама пак мноо ш внимавати. Да не идва после Харабейшу да разследва червенти питна по стените. Ръгате квит мирудии там ви харесват. Ако искатьи пръснети и канелка. Ся почвате да джуркате с дървяна лъжица, докат туй сичкото не стани на бъркоч, дет и шефчито Манчев няма да познай кво е. Слагати тенджарта на котлона и гу включвате на мах. На другото котлон слагати втора тенджира с гореща вода да завира. Приз туй времи бъркоча е почнал да прай бълбук-бълбук. Слагате му щедро захар (кват имати) и не толкоз щедро сол. За солта първо ша кусати. Джуркати докъ приеми вид на чили кон карне, ама без кълцанту чили. Абе същия бъркочен вид, ама по-сготвен. Слагате вътри и 2-3 чесънчета (да ви свали кръвното дето го е дигнало лапето). Намаляти котлоня и го остаяте да си къкри и сгъсва. Почвате да режете кашкавалче. Глейте да не го изядете, докат го режити. Мноо ш внимаате и с пръстята. Харабейшо не спи. Кат ви заври водата, хвърляте вътре пастата, димек спагетите. Тука е момента да ни съ отпускате, няма да влизате у фейс, инста, твитер, даже и Димаш в тубата няма да гледате, че отиде са ни видя - ш преварите спагетите. Спазвате минутите дет са ви ги писале на пакетя. Цедите у гивгиря (или кой как можи) и пак в тенжарта. Слагате кашкавала (колкото е останал) отгоре и заливате със сосчето. Джуркате да стане баш бъркоч, бодвате вилица у туй нящу и нападати.

Бозяна история

Значи... Отивате в един от обектите на голяма търговска верига, чието име започва с К и завършва на ауфланд. Ама трябва да отидете след нощна смяна, след като сте завели тамагочитата си на градина и сте обикОлили половината град без да сте лягали да спите, иначе рецептът няма да се получи. Та влизате в съответния мазагин - гладни, жадни и с главоболие от недоспиване и жега - и сред всички други покупки решавате да мушнете една БИО бозъ, ръжена. Поне гладно и жадно да не сте. Отваряте, 2 глътки, и теглите една дълга и цветиста за недостатъчното количество захар в продукта. Решавате, че дадената ферментирала напитка ще отиде за преработка, демек ш стане на палачинки. Що пък да не? Брашно има ли вътре? Има. Вода? Е, не е мляко, ама ще свърши работа. Захар? Има. Бозата престоява 3 дни в хладилника. Вадите я и я разбивате с 2-3 яйца и малко сол. Получава се рядка чорба. След 10-минутно магичене и алхимичене с прибавяне на още брашно и мляко получавате златната консистенция - смес с гъстотата на... Познайте какво! На БОЗА. Давайте смейте се! Загрявате тиганя и почвате да ги пържите или печете, или каквато там се води процедурата. Установявате, че сместа реагира повече като за катми, балончи се. Палачинкокатмите загарят твърде бързо, решате, че е от захарта в бозата. След 1час, в който и вие сте се опекли заедно с палачинките на котлона, всички стаи миришат на боза. И творението има съответния бозян вкус. И все пак става за ядене. 
Е, те тва беше. Утюам да ям.