Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първият с подобно желание. Вие, хората, знаете за нас, но не ни приемате за нещо реално. Игнорирате ни сякаш с това ние ще престанем да съществуваме. Страхувате се от нас, въпреки че не можем да ви навредим. Не искате да приемете, че ни има, че знаем неща, за които ще ви трябват векове да ги научите. И изведнъж ти – тук – с желание за контакт.
- Знам за вас от дойката ми. Тя също ви е наблюдавала и много ми е разказвала за „мъничкия народ“, както ви наричаше. Знаеше, че сте умни и разсъдливи. Не се страхуваше.
- И какво ти е казвала тя?
- Че сте умни и древни. Че трябва да направим контакт с вас, че трябва да се учим от вас.
- Умна жена.
- Е, за това и дойдох да те потърся. Да потърся всички вас и ...