Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първият с подобно желание. Вие, хората, знаете за нас, но не ни приемате за нещо реално. Игнорирате ни сякаш с това ние ще престанем да съществуваме. Страхувате се от нас, въпреки че не можем да ви навредим. Не искате да приемете, че ни има, че знаем неща, за които ще ви трябват векове да ги научите. И изведнъж ти – тук – с желание за контакт.
- Знам за вас от дойката ми. Тя също ви е наблюдавала и много ми е разказвала за „мъничкия народ“, както ви наричаше. Знаеше, че сте умни и разсъдливи. Не се страхуваше.
- И какво ти е казвала тя?
- Че сте умни и древни. Че трябва да направим контакт с вас, че трябва да се учим от вас.
- Умна жена.
- Е, за това и дойдох да те потърся. Да потърся всички вас или поне някой от вас.
- Имаш въпрос?
- Да, но не конкретно. Искам да се уча от вас.
- Какво искаш да научиш?
- Всичко. От къде сте? Как сте дошли? От кога съществувате?
- От предишната вселена. Когато звездата ни започна своя ход към залеза ние разбрахме, че трябва да потърсим друг свят, където расата ни да продължи живота си. Пътувахме и търсехме дълго. Има и други подходящи планета, но вашата (нашата по-точно), защото сме тук преди вас, най ни хареса заради огромното си разнообразие от растения и животни. Та тук направо бъка от разнообразие. Не го ли забелязвате?
- Май го смятаме за даденост – усмихна се Леонардо. - Но мен ме интересува как точно сте дошли, с какво сте пътували, да ми опишете това, с което сте разполагали там и как сте живели. Вашите предания и нрави.
- Много въпроси, за които трябва много време.
- Аз имам време.
- Знам за теб. Рисуваш, търсиш все нещо и май не те харесват много другите хора.
- Интересуват ме, но повече ме интересуват апаратите. Мога да направя живота по-лек и интересен. На мен ми е интересно да ги измислям и скицирам. Виж, за това че не ме харесват останалите си прав, но не ме интересува особено.
- Няма да мога да ти разкажа за повечето неща. Нашата история е основана на преданията. Някога имахме писменост, но тя остана далеч – на старата планета. Има и други като нас на част от новите планети. Точно се бяхме установили и дойдоха подобни на нас. Вие, също както и нас, ги вкарахте в приказките си, в разказите си на светлината на огъня, плашите децата с тях и се страхувате от тях и от нас.
- Баншите, троловете, таласъмите? За тях ли говориш?
- Да, те също са много стара раса още от предходната Вселена.
- Моля те, разкажи ми – в погледа на Леонардо се четеше истински интерес и съпричастност.
- Добре, остави ме да помисля. Да се посъветвам с останалите. Да решим дали и колко да ви разкрием.
- Кога да дойда?
- Аз ще те намеря. Ти си „врящ“ човек, нетърпелив и търсещ, но сега ще се наложи да проявиш търпение.
………………
- Та това е – Завърши разказа си Молито.
Следва
© Ана Ненчена Все права защищены