САХАРА

Не чети, ако си млад!

Не чети, ако не си млад!

     А бяхме млади…

     Луди, щури, рошави…

     По-умни, по-способни от нас нямаше!

     Майката ще му разкатаем на света!

     Ще види той, какво е Изкуство!

     Завършихме! И се пръснахме! И започнахме!

     Да правим Изкуство!

     Да проектираме сгради, да изграждаме градове, да променим света!

     Започнахме! Битка след битка!

     По именни и безименни височини.

    И щурмувахме, и се отбранявахме, и падахме, и ставахме, и все повече, и повече оредявахме. Едни паднаха и не станаха, други отстъпиха и се скриха, трети дезертираха.

      По именни и безименни височини останаха шепа безумци.

      И падаха, един след друг... и все в гърб одарени.

      Годините се трупаха, мераклиите да правят изкуство намаляваха. Все повече и повече започнаха да правят друго. Най-вече ставаха началници. Професия! За началници! Вече не правеха изкуство, започнаха да утвърждават проекти, да казват кое е и кое не изкуство.

      Годините се въртяха, все по-рядко и по-рядко се споменаваше, че някой нещо е направил. Все по-често се споменаваше, кой каква служба е заел.

      И за Антон се заговори, кога стана Началник!

      По някое време изчезна. Казваха, че се запилял на работа някъде из Африка. И го забравихме.

       Появи се, след години. Зализал косъма.

       И разправяше…

      -Друго е там! Тук трудно се работи. Тук изкуство не може да се прави. Там! Само да искаш, само да можеш.

       И надълго и нашироко разказваше, колко проекта е направил, колко сгради са построени по тия проекти…

      -Там, при един оазис в Сахара, направих едно комплексче. Трийсетина сгради. Хотели, жилища и какво ли още не…

      И надълго и нашироко разказваше, колко са интересни, какво впечатление правели…

       Времето си минаваше. Антон разправяше…

       За комплексчето!

      Вече не беше комплексче. Вече беше град. Сградите вече не бяха трийсетина.   Продължаваха да изникват все нови и нови, и все по негови проекти. Изникваха хотели, театри. Появи се и опера.

      Градът растеше!

      Антон, приседнал на масата, обръщаше чашка след чашка и изграждаше обект, след обект…

      Там! В Сахара! До оазиса!

      Строеше мечтите си и виждаше миража им.

      И обръщаше чашка след чашка.

      Годините минаваха…

      Градът растеше…

      Там!

      В Сахара!

      В пустинята!

      До един безименен Оазис…

      Беше...  и си остана млад!

      Не отстъпи!

      Ни от именна, ни от безименна височина…