Само ако можеше, само ако знаеше
... Мечтаех да го видя, но не в далечината, а тук до мен. Мечтаех да го прегърна, да го целуна както правех едно време.. Затворих очи..
Изведнъж някой ме докосна по рамото. Това беше той. Хвана лицето ми в дланите си, вгледа се в очите ми..
- Тук съм, мила, тук съм и няма да си тръгна повече. Тук съм, за да те прегърна, да те целуна да те убедя, че не сънуваш - гледах вцепенена. Чувствах как всяко малко отчупено парченце от сърцето ми бавно отиваше на мястото си. - Хвани ръката ми, моя любима, докосни лицето ми. Аз съм тук и те обичам. Няма да си простя ако те пусна да си отидеш от живота ми отново. Ти си единственото дишащо същество, което кара очите ми да се отварят сутрин. - той хвана ръката ми и я допря до лицето си. Почувствах как парченцата започват по-бързо и по-безболезнено да отиват на мястото си. Държах очите си затворени, докосвах лицето му. Той доближи устните си към моите... още и още и още... още и още когато...
- О, любима моя, само ако можеше, само ако знаеше...
Отворих очи. Огледах се. Бях сама в снега, сама в онази градина. Пейките бяха затрупани. Погледнах натам, където стоеше той... и него го нямаше. Сълзи се стекоха по бузите ми. Нямаше го. Парченцата рухнаха. Сърцето ми бе разбито... Телефонът ми иззвъня. Беше съобщение.
"само ако можеше, само ако знаеше..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иви Всички права запазени
