3.05.2013 г., 14:22 ч.

Само още една последна глътка... 

  Проза » Еротична
1568 0 2
5 мин за четене

 

               Чувах тихия, но ясен звук на леда в чашата му. За един кратък момент помислих, че всичко, което желаех точно сега, беше да захапя онези сладостни устни, които отпиваха поредната глътка уиски.

                Изчаках, може би минута или две. Погледът му беше прилепен към онази надута и дипломатично изглеждаща жена. Отдавна минала тридесетте, но все още показваща пищни форми. Можех да прочета в погледа ù желание за секс. Той обаче я гледаше заинтригувано, но не и със страст. Помислих си – какво ли прави такъв като него с такава като нея? Пари, власт или просто нуждата да задоволиш животинското в себе си. Нищо не отговаряше ясно на случващото се – тя го докосна леко с ръката си, а той ù се усмихна, какво клише.

               Костюмът. Това беше онова секси облекло, което караше всяка жена с повече вкус да желае така страстно. Аз бях от тези. Бях толкова силно привлечена, че си се представях късно вечерта как съм облечена само по онази карирана вратовръзка. Секс…

               Дамата, клишираната и вече доста пияна дама, стоеше и се смееше фалшиво на шегите му. Опитваше се да докосне ръката му, но той многократно вдигаше чашата си точно  в този момент, прикривайки нежеланието му да бъде в близост до нея.

                Не можех да продължавам да гледам как този млад, сексапилен и доста красив мъж стои и пилее времето си в празни приказки, вместо да опознава всяка извивка на тялото ми. Гледах ги, и тялото ми започна да изгаря жадно в собствената си агония. Стисках зъби, прехапвах устни, чаках просто да събера още малко смелост да го издърпам от орловите нокти на онази непозната. Всяка секунда се превръщаше в минута, минутата в час…

                И тогава, когато си мислех, че борбата ми е напълно изгубена, той се обърна към мен. Можех да се закълна, че усетих електричество между нас. Напрежението, което не беше просто плътско, имаше някаква страст в очите му, които дори и за този кратък миг ме накараха да усетя сексуалния порив по цялото си тяло. Боже, какво ми причиниха онези черни очи.

               „Обърни се…“ Шепнех тихо, а погледът ми жадно търсеше неговия. Не знаех още колко време щеше да ми отнеме да видя очите му, за един последен път. Жената пред него, онази надута аристократка, кръстоса краката си, показвайки как полата ù се вдига нагоре по бедрото. Нежно докосна врата си, деликатно премествайки деколтето си малко по-надолу, разкривайки дантеления ù сутиен. Вече беше стигнала предела си. Той трябваше или да се съблазни от вида ù или да приеме пораженията от евентуален отказ. По видът му можех да се закълна, че в никакъв случай не искаше да съжалява за избора си, какъвто и да беше той.

                 Гледах ги отстрани, вече отдавна приела съдбата си, че този мъж нямаше да изучава извивките на тялото ми тази вечер, но именно в този момент на осъзнаване на ситуацията той отново се обърна към мен. Този път не беше просто случаен поглед, той искаше да ме види. Усмихнах му се, и отвърнах поглед настрани. Госпожа „кръстосани крака“ ровеше нещо в чантата си. Значи все пак не бях случаен избор, той просто бе чакал момента.

                 Питиетата се нижеха едно след друг в ръцете на бармана. След третата маргарита спрях да ги броя. Помня само как онези първи петнадесет минути бяха се превърнали в два часова пиеса, в която аз косо участвах. Наближаваше дванайсет вечерта, а червилото ми отдавна се бе изтрило. Потърквах разочаровано чашата пред себе си и погледнах телефона си. Никой не ме беше търсил цяла вечер. Нито приятелите ми, нито майка ми, абсолютно никой не знаеше къде се намирам или какво правя. Сигурно ако бъда убита, никой нямаше дори и да предположи, че аз бих могла да прекарам петък вечер в бар, сама.

                „Последна чаша.“ – казах на барманът, а той ми намигна. Стоях от два часа, а едва сега забелязах колко чаровен беше той. Имаше къса руса коса и симпатични тръпчинки. Интересно, как той беше толкова невзрачен на фона на класните мъже, с които беше пълно заведението. Може би, ако бях в някое кафене, а той беше сервитьорът ми, щях да го погледна със съвсем други очи.  Но не бях тук, за да се забивам с сладкия барман. Бях дошла на лов, аз съм лисица и днес трябва да прибера вкъщи своята плячка.

                Малко преди да пресуша мартинито си, видях как аристократката става от стола си. Това беше зелената светлина, която чаках толкова нетърпеливо. Изправих се от неудобният стол и тръпнах прилепната си рокля надолу. Вдигнах високо глава, изпъчих гърди, време беше за екшън.

                С котешка, бавна но сексапилна походка, се приближавах към жертвата си. С всеки изминал сантиметър имах чувството, че той ставаше все по-красив. Очите му, по-тъмни от нощта, се бяха впили в мен, а устните му жадно отпиваха от уискито в ръката му.

                Стигайки до него, той протегна ръката си към мен. Хвана ме леко за китката и повдигна ръката ми към устните му. Топла и нежна целувка остави отпечатъка си върху ръката ми. Електричеството премина през цялото ми тяло, възбуждайки ме до връхната ми точка.

                „Кажи ми името си.“ – гласът му беше толкова дълбок и тежък, че дълго време кънтеше в съзнанието ми. Можех да усетя как започвах да губя ясна представа за случващото се.

                „За теб съм фантазия, желание и страст…“ – прошепнах в ухото му, а дъхът му учестено докосваше шията ми. „Целуни ме...“ – наредих му, без да му давам какъвто и да е било избор. Той откликна на заповедта ми и устните му докоснаха съвсем деликатно онази толкова интимна линия около челюстта ми. В този миг съзнанието ми се отдели от тялото ми. Изгубих пълен контрол над ситуацията. Бях тотално въвлечена в една порочна илюзия. 

© Цви Д Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??