21.05.2014 г., 12:59 ч.  

Само поглед към теб 

  Проза » Разкази
820 0 0
4 мин за четене
Започнах да изплувам бавно от съня. Приглушената светлина ме обгръщаше и се движех. Движех се и нечии ръце ме бяха обгърнали в топла прегръдка. Полюшвах се ритмично в тези ръце и познат аромат ме изкуши да наостря обонянието си. Парфюмът му, смесен с миризмата на кожата му, беше най-изкушаващото нещо на света. Мирисът беше такъв, че просто ме принуждаваше да заровя нос във врата му. Това и правех всеки божи път, когато се доближеше достатъчно до мен. Това направих и този път. Ръцете ми, които бяха обвити около врата му, се стегнаха и аз надигнах глава, за да я сгуша в ямката на рамото му.
Все още държах очите си затворени, но бях повече от сигурна, че на лицето му се изписа онази усмивка, предназначена само за мен. Пръстите му стегнаха хвата си около тялото ми и продължаваше да ме носи.
Спомените нахлуваха в главата ми и си спомних, че бях заспала, чакайки го на дивана. Не исках да заспивам сама на леглото ни, когато него го нямаше да ме прегърне. Вероятно се беше прибрал и ме беше сва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Всички права запазени

Предложения
: ??:??