Само приятел
- Знам, че мога да ти имам пълно доверие, като на истински приятел
и мога да споделям с теб всичко.
- Разбира се.
- Знаеш ли къде ме заведе той тази неделя?
- Не.
- В подножието на планината, при някаква река. Нямаше жив човек.
Зарязахме колата и тръгнахме пеш. В началото имаше дървета,
едни такива, нежно зелени, чуруликаха птици, ние си вървяхме
прегърнати и си говорехме. Зад един завой дърветата свършиха
и реката стана широока, широка и много плитка. Събухме си обувките
и тръгнахме по средата. Дъното беше осеяно с дребни, шарени, обли
камъчета, синкави, розови, жълтеникави, но те са красиви само във водата.
Като изсъхнат, не изглеждат така. Той ми каза, че ако се лакират,
пак изглеждат добре, но мястото им е в реката. Просто са си комплект.
Над камъчетата вълничките правеха слънчева мрежа. Виждал ли си я?
- Не.
- Вълничките пречупват светлината и образуват слънчева мрежа,
която трепти. Плуваха и някакви сребристи малки рибки.
Представи си сега, всичко това заедно - шарените камъчета, златистата
слънчева мрежа, сребърните проблясващи рибки и нас двамата, шляпащи във
водата. И хванати ръка за ръка. Пълно е с настроение. Повървяхме така малко
и знаеш ли какво направихме?
- Не.
- Легнахме във водата, ей така, по гръб. Отначало те побиват тръпки,
но после свикваш и ти е приятно, а вълничките шумолят и те гъделичкат.
Небето над теб е синьо и в него летят птици. Подложихме си по един
камък под главите, за да не ни влиза вода в ушите и да се чуваме.
Тогава той ми разказа един виц, който не беше смешен, но се смях
на ситуацията. Лежим си в реката и той ми разказва вицове...
После отидохме на една полянка. Проснахме си дрехите да съхнат по храстите.
Беше пълно с цветя, той каза, че ми ги подарява всичките, но не искал да ги къса,
защото това си е убиване, а и тук си били най-красиви. Аз пък му казах, че му подарявам тялото си, душата си, мислите си и сърцето си. Той отвърна, че засега приема само тялото. Двамата се посмяхме и правихме любов върху един пън. После се измихме на реката и той запали огън. Наниза някакви гъби на една пръчка и ги изпече.
Имаха страхотен аромат. Не ме беше страх да ги ям, защото му имах пълно доверие.
Дрехите ни изсъхнаха, облякохме се и се върнахме по брега. Докато стигнем до колата, през цялото време, по пътя, се целувахме.
Какво ти е? Защо плачеш? Ама нали си ми приятел и мога да споделям всичко с теб!
Кажи нещо, де! Защо мълчиш?!
Ало, фирмата! Роботът, който ми изпратихте, плаче!
- Плаче ли? Сигурно се е влюбил във вас.
- Ама как ще се влюби, нали е робот?!
- Някои са свръхчувствителни. Ние само задаваме параметрите, а те се
самоусъвършенстват.
- Хайдееее... Нещо в него изпуши!
- Изпуши ли? Сигурно сте му разказали нещо много емоционално.
- Ами! Нищо особено! Просто една неделна разходка.
- Добре, ще ви пратим техник.
- Благодаря! Защо изпуши, бе миличък?! Нали си ми само приятел?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
