Самота

Усещам настъпващата нощ, която ме разделя от другите. Разбираща, утешаваща ме. Търсейки начин да загърбя миналото, аз мога да вървя без цел до безкрайност!

Всичко, което желая, всичко, за което съм нужна, е заключено зад последната врата, за която няма ключ!

Моята приятелка Нощта ме подкрепя, опитва се да ме измъкне от бездънната яма, в която се намирам, да ме издърпа на повърхността, да ми помогне. Ние вървим ръка за ръка и споделяме мъките си.

Липсва ми безгрижният живот, но няма връщане назад, няма спасение от тъмнината на душата ми!

Лутам се из призрачни безлюдни улици и търся отговори на измъчващите ме въпроси.

Искам да избягам, да се скрия и в стремежа си да притъпя болката, аз си създавам свой свят, в който да се сгуша, когато нищо друго не ми остава да сторя. Стоя с часове в розовия свят на мечти и блянове, където всичко е идеално, но внезапно се стряскам и се връщам към реалността, която не е нищо повече от една Зловеща Черна Самота!