Самота 2

                     Васил ме погледна, покашля се авторитетно.

- Ние с Неда завършихме заедно Минно-геоложкия, мъжкарана, много малко жени завършват  ''Сондьорски и взривни работи ''. Студенти, морето ни беше до колене, купони и учене, учение и купони. Едва в 4 курс на стажа се открихме, т.е. влюбихме. Бяхме в сондьорска бригада по долината на река Арда. Тогава разбрахме, че не толкова е тежка работата, колкото битовите условия на живот. Заживяхме двамата във фургон, отначао притеснително за млади мъж и жена, после свикнахме.

И една  дъждовна вечер, с много мълнии и гръмотевици, бяхме в едно легло, така и осъмнахме. И от тогава, не сме се ълняли в любов, но си допаднахме. Дипломирахме се, задомохме се.. Бекерският  живот, далеч от удобствата, ни сближаваше все повече, бяхме вече като едно цяло. Нито  хорските сплетни, нито командировките, а те нарочно ни пращаха в различни групи, успяха да ни разделят.

Спечелихме доста пари, нали и двамата работехме, разходи почти нямахме. Купихме 4 стайно жилище, обзаведохме го, купихме и двустаен апартамент до него, всички с перспектива, нали ще имаме деца, детска стая за момиче, детска стая за момче...-разказваше той и гласът му затреперя.

Прибърса с мазолестите си длани очите си и продължи.

- Да, но не бъде,...нямаме деца. Изследвания, бабински илачи, нищо не помогна. Примирихме се. 

Е, да не би само ние да нямаме деца... Вярна е приказката, едни плачат за деца,  други от деца.

А ударите следваха един след друг, съкратиха ни. Не можахме да си намерим работа из разни администрации или фирми. И вместо всички тези неприятности да ни разделят, както мнозина очакваха, те ни сплотиха. Не продадохме нищо, даже от обещетенията си купихме пикапа и лека кола.

Само аз  дето станах по-мълчалив и понамръщен, но Неда го компенсираше.

Когато бяхме още на работа, тя ходеше по дворовете и градини и показваше къде има вода, хората ни даваха къде пари, къде яйца, зеленчуци, пчелен мед. Ние доволни, хората два пъти. Тогава се копаеха кладенците на ръка и с гримни. Смеем се в къщи понякога, добре че бяха климатичните промени, наречения парников ефект, та няма валежи и подпочвената вода се отдръпна...

Тогава Неда се осени от идеята да се препитаваме с търсене на вода. Какво му трябва на човек, малко известност, лъскави инструменти, малко театрална постановка. Намерихме  някои стари копачи на кладенци, геренаджии, бунарджии, навсякъде различно им казват, разпитвахме ги на чашка ракийца, разменяхме телефонни номера, евентуално някой ако търси за проучване или копане

Намерихме и шарени жалони, инструменти, накачихме някави потребни и непотребни уреди, разноцветни кабели в пикапа и започнахме от селото на мама. За по-голяма научност, разговаряхме с английски термини, останали ни от Института. През деня сред хората беше друго, а вечер като двама самотници седяхме с часове прегърнати и унесени, без детски рев или смях.

Така сме осъмвали. Самотни...

Въздъхна тежичко, махна неопределено с ръка  и продължи по-спокойно.

- И една вечер за да разсея самотата ни продумах  '' Неда, ние вършим 60 % от работата, може и да се забавляваме така, но какво ще кажеш да намерим сондьорска машина, нали за това сме учили, ако искаш от начало под наем...-Не Васко, редица предприятия ги затварят или фалират, можем да купим сонда, ако не можем да й насмогнем двамата, можем да наемем работници, сега поне има свободна работна ръка. Какво ни е необходимо, само да регистрираме фирма с гръмко название, реален предмет на действие и започваме...''. Така и направихме. Имахме наследствен парцелл в село, позатегнахме къщата, навесите, оградата, по-голяма  пътна врата и започнахме. Закупихме  почти нова дълбочинна сонда, комплект с цистерни за вода , помпа, компресор, елагрегат.  два трактора.

Ошарихме ги с фирмени надписи. И изведнъж работата потръгна. Проблем беше, че е едрогабаритна и не влиза по дворовете, а за открито по полето нямахме проблем. Земеделски фирми започнаха да ни търсят, а ние се върнахме години назад да живеем във фургон на колела, все едно малък пътуващ цирк. Пред деня улисани в работа не мислихме за нищо, а вечерта около нас отново бе самотата...После купине и тази ''Ингерсол Ранд'', мобилна, по-лесна за обслужване и влиза навсякъде, та сме затворили цикала, както Неда казва.

Васил отново се покашля, махна с ръка, премига с очи, може би да прикрие навлажнелите си очи.

               Стана ми едно такова чоглаво. Идваше ми да му кажа

'' Ти си самотен защото няма деца, а аз съм дваж по-самотен, защото ги имам, но жена ми ревниво ги пази за себе си, да не се изцапат при мен, не знам песнички и приказка, само  за гайки, болкове и ключове ли да им разказвам. Страняха от мен, като от прокажен, а душата ми се ъсаше, усмихвах се насила, бях също самотник...Намирах винаги време за тях, семейно пътувахме с колата из страната, зимно време на Пампорово, лятно време на Царево, е било за седмица-две, та кой седи  на курорт повече време. Нали за да имаш, трябва да работиш ''.

               Бяхме готови и с тестването. Прибърсвахме  един до друх около редуктора, когато Нединия глас ни излаши.

- О, майсторе, Васе, напредвате ли чада божи - звънко се смееше тя - Щях да ви се скарам ако без мен сте нагласилли машината

- Недаа, кой има кураж да започне без тебе - смееше се и  Васил - Взимай флагчетата и ме направлявай, поне да я инсталираме на място.

Механизма заработи, машината потрепери и тръгна. Неда уверено вървеше напред с вдигнато едно  червено флагче, сед нея  ръмжеше машината със спусната стрела, веригите й пробясваха на слънцето. Неда се закова на място, всигна и другото флагче, обърна се, заръкомаха с тях към Васил.

Машината намали ход, запълзя бавничко, ръцете й  бяха прибрани към тялото, машината замря на празен ход. Повдигна длан над главата си, стреата потрепери и се спусна вертикално към земята, свределът й бе до забитото колче. Помаха надолу-нагоре с длан и свтеделът опря в земята, завъртя ръка в кръг, машината изръмжа и свределът потъна в рохкавата почва. Неда вдигна  червените флагчета над главата си и ги кръстоса. Заглъхна и машината, а Васил изкочи радостен от кабинката.

- Върви отлично, нали Неда, поздравления и за теб мадам, точно сме в центъра, утре продължаваме

- Майсторе, да ти благодарим- усмихна се Неда - Утре ще дупчим, Васко да не забравим помпата.

А майсторе, не си казал колко ти струва майсторлъка, утре да донесем парите, нали ти обещахме тази сонда  ще ти е подарък

- Нищо не струва - на свой ред се засмях - Трябва аз да ви платя, защото дядо иска ище една сонда, да можел да полива гравитачно

- Васко - попита тя

- Аз мисля да е 750 лева, сондажа ще е 15 метра, дупчим по 100 лева на линеен метър, заедно с обсадните тръби, филц, работа на дренажната помпа,... нормално ли е Неда

Тя само кимна с глава и ме погледна за реакцията ми.

Но аз бях зает с други мисли, трети ден Люба не ми се е обаждала, нито децата. Заети са навярно с работа, с училище,... значи щом не се обаждат са добре.

                Дядо беше най-доволен от сондажите, вода в изобилие, само трябвало две самозасмукващи помпи ''Хонда'', раостно потриваше ръце.

- А сега семейство, заповядайте в къщи, на обяд ли, на вечеря ли, абе  на гости, баба Кера е стъкмила гозбите. Не се притеснявайте за инвентара, всичко се заключва тук, а пикапа в къщи, в двора Има  място,... за баня, за спане, така че не се притеснявайте и да ви се разплатя за услугата де

                Вечерта мина тържествено, бих казал, под музиката на цигулките на щурчетата и хора на жабите  от близката река.

- Майсторе, ти нали си семеен, жена ти, децата ти, няма ли да дойдат, виж какъв рай е тук - попита Неда - Просто идилия  бих добавила

- Обадих им се, но били заети. Пък и те , нали са големи граждани и недолюбват селската идилия.

Хайде наздраве - опитах се шеговито да оправдая отсъствието им

                    Разводът ни с Люба беше вече факт. Имала друг до себе си, който я боготворял, купил й нова-стара лека кола, чувствала се желана жена,... алабала, алабала.

А с какво бях  заслужил пренебрежителното отношение на децата си. Бях ли ги лишил от нещо, не си спмням. Винаги исках да съм около тях и те около мен. Баба с гняв говореше

- Какво искат и те, та са против тебе, ето хорските деца израстнаха с една опка и едно колело, когато единия играе с топката, другия кара колелото и обратно, а моите внуци, каквото има единия това да има и другия та да не се сърдят. Ама тя майка им е  виновна, защото като дете е нямала нищо, а сега децата й да имат много, даже и непотребно

Амин, такъв е животът. Много съм гледал и мислил какво има и какво няма едно време Люба, нали като деца и ученици се обичахме и помагахме. Много съм обръщал внимание с каква блуза, пола или панталон е, дали са модни или не, нали не е гола, има дрехи и обувки. Тя така и не направи опит да завърши висшето си, примиренчески понасяше работата си е някакво деловодство, където я търпяха заради застъпничеството на баща ми. Намерила си друг,  по-добър мъж...

Момчетата бяха дошли при мен преди да заминат за Англия.

- Ще можеш ли да ни дадеш по 1000 лева, заминаваме за Англия

- Ще учите ли или ще работите -попитах

- Първо ще работим, после ще учим, или ако е възможно и двете наведнъж - бяха заявили

- Добре, ето ви по 2000 лева, не ме забравяйте, обаждайте се ако имате нужда от нещо, ще ви помогна с каквото мога.

Нито благодариха, нито споделиха какво ще работят. Какво могат да работят, освен да разнасят пици, или берат  ягоди, малини или нарциси в някоя ферма. Какво можеха друго, та те не  различават  болт от гайка, пирон от видия.

Заминаха без да се обадят, с какво, къде, нито на родителите ми, нито на баба и дядо.

                   Е, тежко, дали както казват , времето лекувало, или с времето спомените избледняват.

следва............