Самота, толкова тягостна и тежка
как да те избегна?
Да стоиш далеч
от мен и никога повече
да не те усещам!
Понякога караш ме да се замислям,
че и си ми потребна.
И незнайно как се прокрадваш
тихо в дните ми
настанявайки се удобно!
А те минават ли минават
безспирно в самота
неусетно отлитат!
Да можех, да не те усещам!
Надеждата поканих!
© Нели Ангелова Всички права запазени