Самотата убива
САМОТАТА УБИВА
Подариха на децата канарче. Чуден певец! Кръстихме го Пейчо. Купихме му кафез и го закачихме до прозореца в хола. Беше лято и вратата на хола към терасата беше отворена денонощно. От улицата се чуваше шум, ние сме в хола, телевизор работи, ние си приказваме, а Пейчо пее ли, пее, не спира. И какъв мощен глас имаше!
Жизнерадостната му весела песен се чуваше на метри от блока. Все съм се чудила къде се побира в това малко телце такъв силен глас. И на него сме му говорили, и той ни отвръщаше, като ни заливаше с приятна, галеща ухото мелодия.
След известно време нашите деца заминаха с децата си на море. Аз реших през това време, докато ги няма, да посетя на село свои роднини. Щях да отсъствам само един ден и една нощ.
Рано сутринта сложих храна и вода на Пейчо, затворих вратата на хола и тръгнах. Върнах се на другия ден в ранните следобедни часове. Посрещна ме страхотна, грозна тишина. Лошо предчувствие сви сърцето ми. Побързах да отида при Пейчо. Милият! Той беше вдигнал мъничките си, тънички като клечици крачета и се беше втвърдил. Храната стоеше почти непокътната. Разплаках се.
Не съм усетила кога е влязла съседката Сложи ръката си на рамото ми и тихичко каза:
- Не се чуди! Пръснало му се е сърчицето от мъка и самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
