Глава 4

В метрото не бе толкова оживено,колкото очаквахме,но все пак 10:30 сутринта не е час пик.Всички наредени взехме по билетче и се запътихме към частта на която пише "Обеля"-честно казано знаем само нея.Качихме се и няколко спирки по-късно,сякаш телепортирани с магична колесница се озовахме на метростанция Витоша.Любимото ни нещо за тази метростанция е,че чрез нея директно влизаме в мола.За нас тийнейджърите това е главната атракция-дрехи,обувки,чанти и т.н.Въпреки че ние никак не бяхме подготвени финансово за нови придобивки,все пак решихме да отидем и да разгледаме.Дори само разглеждането и пробването на дрехи допринасяше сератонин в нашият организъм.С влизането в мола,точно до входа забелязахме магазинът за руски артикули.Винаги щом съм мяркала този магазин съм изпитвала малка искра от желание да влезна и да разгледам,но никога не съм задоволявала това мое желание по незнайна причина.Решихме да загасим тази искра в душата ми и да влезем да разгледаме.Без лъжа нямаше много интересни неща или поне не бяха интересни за нашите 15 годиншни личности.След това се запътихме към добре познатата ни дестинация и веднага се втурнахме по магазините.Нямахме някаква цел,за която да прегледаме,освен Елка-тя бе решителна в купуването на нов чифт дънки.

Честно казано не обиколихме всичко,научили сме се да влизаме в магазините,в които сме сигурни,че ще намерим нещо,което да задоволи нашите желания,вкусове,капризи и е подходящо за нашите фигури.Макар и да претършувахме любимите ни магазини не открихме нищо или по точно джобовете ни бяха твърде плитки за високите цени.За жалост нямаше никакви намаления-тъкмо бяха излезнали новите колекции,което означава симпатични,нежни и кичозни дрешки,но на височки цени.Елка така и не откри подходящият за нея чифт дънки и след доста пробвания,обикаляния и връщания до пробната,тя се отказа.

Улисани в дрехите не забелязахме,че вече доближаваше 12:00,затова решихме да влезем в още един,най-много два магазина и да се запътим обратно към гарата,като пътюм се разбрахме да минем през индийски магазин за кристали и корейският магазин за малко чуждестранни снаксове.Ходейки към следващият магазин спряхме за момент,спогледахме се,очите на Стани бяха обзети от ужас."Какво ли се случва?"-започнахме да разпитваме.Стани бе побледнял,ликът му бе сякаш е видял призрак.Преместихме се по-далеч и той ни обясни,че в мола е съзрял едни негови семейни приятели,които ако го видят със сигурност ще го изпортят на родителите му.Затова решихме обиколката ни на мола да приключи тук и с бърза крачка се запътихме обратно към метрото.

Обляти в пот от бързане и притеснение стигнахме и отидохме към билетите.Пред бутката за билети,Стани и Дида се обадиха на техните родители(или получиха обажданията от тях,честно казано паметта ми започва да се изтрива) и както по-рано излъгах аз,така и те овъртяха техните изкусни измислици,така че родителите им да се уверят,че всичко е наред.А хитрецът Стани даже използваше слушалки,чрез които заглушаваше страничният шум от влаковете в метрото.Стани и Дида бяха доста отракани по тема "Еднодневна разходка до София без родителите ни да разберат"-това не им беше първият път.Може да ви се струва опасно,а то си е,но такива са тийнейджърите-живее им се!

Слизайки по ексалатора към влакчето имаше повече хора,затова Стани и Елка бяха с повече предимство от нас с Дида.Докато слизахме надолу,влакчето тъкмо пристигна и естествено,че не ни се чакаше за следващото,щяхме да се качим на този.Стани и Елка веднага се качиха на него,стоейки до вратата,за да ни зачакат.Уви с Дида още бяхме на ескалатора и макар да не бяхме далеч от неговият край,се хванахме за ръце и побягнахме към вратите на влака,които щяха всеки момент да се затворят.Елка и Стани ни окуражаваха с думите "Давайте,по-бързо!" и "Хайде!".За щастие с Дида успешно се качихме и с момента на качването,вратите се затвориха и потеглихме всички в унисон.

Както по-рано,след няколко спирки стигнахме на метростанция Сердика,откъдето Дида и Стани щяха да поемат,тъй като ние с Елка не знаехме,къде се намират следващите дестинации.Първо се запътихме към магазинът за кристали.Стани и Дида се справиха отлично в работата им на ексурзоводи и не след дълго вече се озовахме пред спретнатото магазинче.В него имаше огромна вариация от продукти-кристали,торби,ароматни пръчки,бижута,магнити и т.н.Там не се бавихме много,тъй като автобусът ни заминаваше след по-малко от час.От магазина всички купихме по поне една нова придобивка.Моя милост закупи 2 кристала(аметист и розов кварц) и един пръстен от планински кварц-нежен и елегантен,беше ми любим и винаги го носех с мен на моята дясна ръка.Но за жалост по времето на написването на тази история,пръстенът вече се бе счупил неотдавна.След като приключихме с пазаруването ни на полускъпоценни камъни,Дида и Стани отново влязоха в ролите си на водачи и ни навигираха към следващата локация.Озовахме пред корейският магазин,където продаваха най-различни видове снаксове-сладко и солено,полуготови спагети или така наречени "нудъли" и др.Бяхме доста заинтересовани в нудълите,но не закупихме от тях,тъй като всички бяха с доста люти добавки,а ние не си падаме по тях.Въпреки нашето безпаричие,от там също закупихме по нещичко-Дида и Стани взеха някакви снаксове,а аз взех бонбони с вкус на ягода и чипс със скарида,в който не бях много заинтересована,но реших да го дам на моята сестра като подарък.На нея със сигурност щях да разкажа за нашата малка,но скромна забранена ексурзия-знаех,че няма да си отвори устата пред родителите ни.Всички артикули от магазина бяха с неизвестни корейски марки,което възбуждаше нашето любопитсво да ги опитаме и сравним с родното.

Излезнахме от магазина и продължихме обратно към гарата.Часът беше към 12:40,а гарата бе сравнително близо до този магазин.Недълго ходихме по главна улица в една посока и се озовахме там откъдето тръгнахме-Лъвов мост.Пристигнахме точно на време за нашият автобус и направо се качихме на него.Този път имаше доста по-свободни места от сутринта,затова седнахме някъде по средата на автобуса.Аз и Елка седяхме заедно,а Дида и Стани диагонално на нас.Не бяха достатъчно близо до нас,за да можем да бъбрим,но не бе толкова голям проблем-бяхме много уморени.Настанихме се удобно и потеглихме.Аз взех плюшената играчка,която носехме с нас,подложих я на огромният осветен прозорец на автобуса и сложих главата си на нея.Със сигурност не е имало и половин час от пътя,вече всички бяхме задремали.

Събудих се,беше светло,топло и тихо-още пътувахме.Зачудих се колко време се е минало и осъзнах,че сме в Бързия,което е сравнително близо до нашата обратна дестинация-Берковица.Недълго след мен се събудиха и останалите,Елка взе плюшената играчка и се опита да поспи още малко,но не и се получи.

Вече на Берковска земя,бе горещо,слънцето грееше мощно,а ние уморени и жадни за почивка,бавно,бавно се връщахме към хралупата на Диана.С момента на влизането,съблякохме якетата,които по-рано бяха като щит от сутрешния балкански мраз,а сега бяха просто ненужна връхна дреха.Седнахме да почиваме.Спеше ни се,но решихме да не спим,а просто да си бъбрим и да хапнем.Пробвахме снаксовете,които закупихме от корейския магазин,някои бяха заинтригуващи,а други безразлични.Ягодовите дъвки,които аз купих,имаха същия вкус като тези,които купувахме от междублоковите магазинчета.Веднага ми навяха този прекрасен спомен-жарки летни дни,голяма компания,никакви проблеми-само забава,всеки ден.Прибрах снакса,който бях взела като армаган на сестра ми в сака ми-приготвен за утре.Хапнахме и бъбрихме около час и вече решихме да минем през банята-да отмием потта и стреса,породени от днешното приключение.Първо мина Стани,после Дида,моя милост и накрая Елка.Вече избаняни и все още малко уморени,седяхме на леглото в нашата стая,кикотехме се,бъбрихме,чакахме да мине времето.Все пак довечера ни очакваше най-вълнуващото събитие-сръбската певица Неда Украден.