Сценарият на едно плюшено мече, което няма нищо общо със Щастливия Край

- Генерална репетиция - казва Гласът - Довечера играем.

Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.

- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...

- ... и престават да пеят някоя весела песничка като им стиснеш пухкавата лапа.

- Пауза.

- Нее! Нямаш право да ми се бъркаш в Сценария!

- Добре, де...

- Не можела съм да умра... Ама АЗ ИСКАМ!

- Глупаво мое мече! Отдавна никой не пита какво искаш. Твърде незначително си, за да има значение.

- Знам! Но нямате право да ми драскате в Сценария! Ясно?

- Продължавам без да забележа думите ти... И отдавна всеки си превишава правата. Какво да се прави - Анархия. Нали това искаше?

- Искам, но не така. Не сега. Не със теб... имаше така песен, нали?

- Само песни са ти в главата.

Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата на Ю. Нека си представим, че Ю има врат.

- О, я стига! Знаеш, че не мога да умра. Аз съм в главата ти. Винаги ще бъда.

- Ама нали каза, че...

- Добре, де - само песни и аз сме ти в главата. И винаги ще бъдем.

- Но мога да те заключа в някое чекмедже и да забравя за теб...

- Правиш пауза, в която в главата ти се промъква тревога.

- Не! Това си е моят Сценарий.

- Правиш друга пауза...

- Не! Ох, добре. Бла-бла-бла... някое чекмедже и да забравя за теб (пауза в която в главата ми освен теб и песните се появява и Тревога)... нали?

- Първото - да. Второто - не.

- Знам! Еврикааааа!

- Да приготвя ли ваната с вода?

- Мълчи сега! Щом си в главата ми ако аз се обеся и спра притока на кръв към дома ти ти също ще си отидеш и... Та-дааааааам - Свобода!

- Знам за слабостта ти към Щастливия край, но не.

- Нищо не съм правила със Щастливия край! Той си има сериозна приятелка! Аз да не съм... Не не съм. Разбира се, че не. Не съм, нали?

- Нека продължим. Повтори последното, Ю.

- Знам за слабостта ти към Щастливия край, но не. Защото ти няма да умреш. Нима забрави, мое мече?

- Добре, нека направим почивка за обяд. И внимавайте с ножовете и вилиците.

- Правиш пауза.

- Ааа! Първо - престани с тези твои паузи! И второ - нямаш право да поправяш моите реплики - аз съм Гласът. Окей?

Та, внимавайте с ножовете, вилиците и мечтите.