Сега
Не съм аз,
няма ме,
тъга ме обзе,
празно ми е,
болест мен плени,
сухи са устните ми,
ти, ти и отново ти,
това е болестта ми.
Защо?
Какъв си ти? - нищо особено,
даже безличен, еднакъв,
обикновен,
но не! Не!
Усещането,
влиянието, властта ти
над мен,
това е!
Но какво е, защо е,
не трябва,
а искам, желая,
това е края,
душата страда,
самотата -
налегнала е,
пустотата -
обхванала е,
болестта -
сграбчила е... любовта!
Не живея,
а изживявам
дните си,
не желая,
а преглъщам
живота си,
не виждам,
а подминавам
късмета си,
не го искам,
не жадувам,
това е...
Все тая вече е...
без ТЕБ защото е...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Янчева Всички права запазени