Сега

Не съм аз,

няма ме,

тъга ме обзе,

празно ми е,

болест мен плени,

сухи са устните ми,

ти, ти и отново ти,

това е болестта ми.

Защо?

Какъв си ти? - нищо особено,

даже безличен, еднакъв,

обикновен,

но не! Не!

Усещането,

влиянието, властта ти

над мен,

това е!

Но какво е, защо е,

не трябва,

а искам, желая,

това е края,

душата страда,

самотата -

налегнала е,

пустотата -

обхванала е,

болестта -

сграбчила е... любовта!

Не живея,

а изживявам

дните си,

не желая,

а преглъщам

живота си,

не виждам,

а подминавам

късмета си,

не го искам,

не жадувам,

това е...

Все тая вече е...

без ТЕБ защото е...!