16.08.2017 г., 8:14 ч.

Селото 

  Проза » Разкази
953 1 2
6 мин за четене
- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само кметът и Тодор тракториста седяха на дървената пейка пред кметството и обсъждаха започващата сеитба. Селото не беше голямо, имаше-нямаше двеста къщи, но не във всички живееше някой. Въпреки това беше чисто, тротоарът боядисан наскоро, а няколкото пейки пред кметството бяха сравнително нови и читави. Всяка сутрин кметът подраняваше тук, за да размени по някоя добра дума със съселяните си, всеки тръгнал по работата си.
- Мършав живот, мършаааав!.... – отекна в тишината пак гласът на дядо Пею. Леко прегърбената му осанка стигна до двамата ранобудници и те го поздравиха. Дядо Пею не отвърна на поздрава, а само поклати глава, махна с ръка да му направят място на пейката, подпря се на рамото на км ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Търгохов Всички права запазени

Предложения
: ??:??