2.

Животът е странно нещо. Не знаеш никога откъде какво ще изскочи...
Тази сутрин в двора вятърът довяваше гадна миризма на тор, все едно от краварници или свинарници дошла. Гледах го откъде духа, някъде от изток, но не знаех да има такива в тази посока. А си вонеше.

Аз се опитвах през това време да опаковам отвсякъде сандъчетата си с цветя с една ситна пластмасова мрежа, на квадратчета със страна сантиметър и половина, която ми продадоха като мрежа против птици. Мрежата беше, разбира се, не да ги пази от птици, а от охлюви. Чудех се дали все пак ще се появят достатъчно малки охлюви, които да успеят да минат през нея. Нападаха на стада, особено след дъжд и за няколко часа можеха да ми направят листата на тагетиса на салата и вече почти свършиха тази работа първите два дни, след като си засадих трите стръкчета, които си купих и преди да им осигуря някаква защита. Него най-много го обичат, но и петуниите не отказват, а и разни други видове. Здравко каза, че охлювите с черупки вероятно ще ги спре, но не и голите такива. Аз му казах, че е достатъчно да спре тези с черупките, голи по-рядко виждам. Мрежата бях я метнала още снощи, но не беше оправена, и все пак свърши сериозна работа. Гледката, която заварих сутринта беше стадо от 10-15 охлюва, пълзят по нея, около нея и се опитват да се мушнат под нея. Тези, които бяха отгоре, си бяха попасли все пак, от цветовете, до които е опряна – значи не трябва да се опира в тях. Един по-мъничък се беше промушил наполовина, опънал рогца и почти се докопал до листото под него. Само черупката го спираше. На косъм, защото беше малко по-голяма от дупката на мрежата. Леле, ако не я бях сложила, какво ли щеше да остане? А вчера валя дъжд, проливен и буря, и като за след дъжд са се активизирали. 
Голяма напаст са охлювите. Затова си взехме в събота две патици и един паток, за да ги пасат. Не се получава особено, за сега. Патиците, които взехме не са в тинейджърска възраст, за да изяждат лакомо все що видят, все едно са птеродактили. Седят и си почистват перата през повечето време. Вече са във възраст, в която снасят яйца. Може би трябва да си излюпим малки? Тази сутрин намерихме две яйца. Сварих ги и ги изядохме. 
В къщата, в която щяхме да настаним птиците, патичарник ли се казва, заварихме странна гледка – целия под в охлювени черупки. Първата ми мисъл беше, че това е тяхна гробница и вероятно имат ритуал да умират там. Коста предположи, че някакво животно ги е яло, поразрови се в интернет и установи, че по всяка вероятност е таралеж. Което е добра новина, защото таралежите не ядат големи птици, като кокошки и патици. Ами ако беше белка, пор, невестулка, плъх или лисица? Някакво животно все пак беше ровило пода. Съседът, който пасе привечер овцете си наоколо каза, че не трябва да им оставяме пода на пръст, трябва да сложим ламарина. Или може би цимент? Което беше и последната идея, и на другия ден следобед вече имахме чували с чакъл, пясък и цимент. Привечер Коста се захвана за работа и... заваля. Гръмотевична буря и проливен дъжд, която го завари в патичарника. Не можа да се измъкне, поне 40 минути си прекара там, имайки най-после време, в забързаното ежедневие, за философски размисли относно живота... Обадих му се по телефона, да го питам дали е добре. Добре беше, каза, че тъкмо ще провери откъде им тече покривът.
Междувременно разбрах откъде беше вонята – от опита ми да произведа естествена тор! Бях чела, че хората киснат коприва в кофа с вода, аз реших, че едва ли има кой знае какво значение дали е коприва или някаква друга трева, и вместо да изхвърля тревата от косачката, я изсипах в една зидарска кофа и я залях с вода, за да ферментира. Казах това на Боян, който малко преди това беше излязъл навън за нещо, но заради миризмата се прибра. Усмихна се многозначително и ме заключи отвън. После веднага мълчаливо ме отключи – шегичка...