16.06.2015 г., 22:48 ч.

Селски истории 

  Проза » Разкази
721 0 1
3 мин за четене
2.
Животът е странно нещо. Не знаеш никога откъде какво ще изскочи...
Тази сутрин в двора вятърът довяваше гадна миризма на тор, все едно от краварници или свинарници дошла. Гледах го откъде духа, някъде от изток, но не знаех да има такива в тази посока. А си вонеше.
Аз се опитвах през това време да опаковам отвсякъде сандъчетата си с цветя с една ситна пластмасова мрежа, на квадратчета със страна сантиметър и половина, която ми продадоха като мрежа против птици. Мрежата беше, разбира се, не да ги пази от птици, а от охлюви. Чудех се дали все пак ще се появят достатъчно малки охлюви, които да успеят да минат през нея. Нападаха на стада, особено след дъжд и за няколко часа можеха да ми направят листата на тагетиса на салата и вече почти свършиха тази работа първите два дни, след като си засадих трите стръкчета, които си купих и преди да им осигуря някаква защита. Него най-много го обичат, но и петуниите не отказват, а и разни други видове. Здравко каза, че охлювите с черупки вероятно ще ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Пеева Всички права запазени

Предложения
: ??:??