Тя стоеше в един ъгъл на залата и го наблюдаваше. Граф Игор Дворовски, син на графиня Ирина Дворовска. Двадесет и пет годишен, слаб, строен, с дълга чуплива черна коса и черни очи, той беше много красив. Като типичен представител на своята класа, Игор обичаше забавленията. Гуляеше по цели нощи и водеше активен светски живот. Но беше дошло време, когато, според майка му, трябваше да се задоми. Беше му избрала графиня Каталина. И тази вечер той беше като залепен за нея. Носеше ù питие, танцуваше с нея, разговаряха с часове. Ухажваше я открито. А до вчера твърдеше, че не го интересува и че никога няма да я поиска за жена. Татяна погледна към графиня Дворовска. Тя изглежда беше доволна, че синът ù е проявил най-после здрав разум и се е вслушал в думите ù. Графинята също погледна към нея, усмихна ù се и я повика при себе си. Татяна беше хранениче в този дом. Майка ù беше втора братовчедка на графиня Ирина. След смъртта ù графското семейство прие момичето. Баща ù беше починал преди това и тя си нямаше никого. Отгледаха я заедно с Игор. Преди две години и той загуби баща си. Затова сега майка му настояваше да поеме своята отговорност към семейството. Когато Татяна се приближи, графинята каза:

- Какво ти е, детето ми? Защо не танцуваш? Я виж колко млади мъже има наоколо. Как ще си намериш съпруг, ако не позволяваш на никого да те ухажва?

- Аз не си търся съпруг, лельо.

- Не се тревожи, скъпа, като се ожени Игор, ще намерим съпруг и на теб. Радвам се, че той най-после прояви интерес към Каталина. Много съм доволна.

На Татяна ù се доплака, но се насили и се усмихна. Към нея се приближи млад мъж и я покани на танц. Насърчена от леля си, тя прие. След него дойде втори, а после трети. Осемнадесетгодишна, дебютантка във висшето общество, Татяна беше много красива. Имаше дълга светлокестенява коса, пъстри очи и бяла кожа. Затова не ù липсваха ухажори. Но тя не обръщаше внимание на никого от тях. Когато балът бе към края си, се оказа, че е танцувала почти цялата вечер, а дори не помнеше кавалерите си. Непрекъснато следеше с поглед Игор и се натъжаваше все повече и повече. Нямаше търпение да се оттегли в стаята си.

Но точно в подножието на стълбите го срещна. Не ù се искаше точно сега да разговаря с него, но не се въздържа.

- Май трябва да те поздравя. Честито!

- Иронията ти е неуместна, Татяна.

- Защо? Не беше ли цяла вечер с графиня Каталина?

- Много добре знаеш, че не искам нея.

- Защо тогава я ухажваш?

Той се приближи, хвана я за ръцете малко над лактите и леко я разтърси.

- А ти, Татяна, не беше ли заобиколена от цял куп ухажори? Упрекваш ме за Каталина, а самата ти се забавляваш с други.

- Бях принудена. Майка ти настоя.

- Е, значи сме квит. И аз бях с Каталина по желание на майка си.

Беше я стиснал малко по-силно.

- Моля те, Игор, причиняваш ми болка.

Той отслаби малко натиска.

- А ти, Татяна, знаеш ли какво ми причиняваш ти?

- Не ме измъчвай, Игор.

- Аз ли те измъчвам? Не си ли ти тази, която не може да реши? Хем не ме искаш, хем не ме даваш на друга. Не издържам повече така, Татяна. Аз съм мъж и ако ти не ми дадеш това, което искам, ще го потърся другаде.

- Но ние не можем...

- Защо? Защо да не можем?

- Защото сме братовчеди.

- Далечни, далечни братовчеди, Татяна.

- Ами майка ти, не можем да ù причиним това.

- Майка ми, рано или късно, трябва да го приеме. Няма да има друг избор. Трябва да решиш най-после, Татяна, не можем да продължаваме повече така.

- Аз, аз, не мога...

Той въздъхна и отново я стисна по-силно.

- Виж какво. Ако и тази нощ не дойдеш при мен, утре ще изпълня желанието на майка си и ще поискам ръката на Каталина.

После я пусна и се отдалечи. Доплака ù се. Той я изнудваше. Не беше честно да постъпва така. Та тя го обичаше с цялото си сърце. Не можеше да допусне да се ожени за Каталина. Нямаше да го понесе. Затова взе решение. Изчака дойката ù да се оттегли. Стана, облече халат върху нощницата си и тръгна към стаята му. Той бе отпратил камериера си и крачеше напред-назад в очакване. Когато чу плахото ù почукване, веднага отвори вратата. Засмя се, прегърна я и започна да я целува.

- Най-после, мила моя. Откога чакам този миг. Ти ме обичаш, нали? Кажи, че ме обичаш.

- Да, Игор, обичам те.

- Не се бой. Ела. Всичко ще бъде наред. Ще видиш.

Поведе я към леглото и продължи да я целува и прегръща. Говореше ù мили, нежни думи и тя му се отдаде. Призори стана и се прибра в стаята си. Не искаше някой да я види. Съблече се и се изми. Побърза да се облече. Но точно, когато се чудеше къде да скрие изцапаната нощница, влезе дойката и я видя. Взе я от ръцете ù.

- Още ли не ти е минал цикълът, детето ми? А пък аз си мислех, че вече е свършил.

Татяна се хвана за думите ù.

- Пак прокърви.

- Ако не се чувстваш добре, остани в стаята си, ще те извиня пред графинята.

- Така ще е по-добре.

Не ù се искаше да вижда Игор тази сутрин. Не знаеше как да се държи с него. А и не смееше да погледне графинята в очите. Боеше се, че тя веднага ще разбере какво се е случило.

Игор също стана рано и се облече сам. Когато камериерът му влезе, той вече беше готов. И дори си тананикаше.

- Господин графе, днес сте много ранобуден и в добро настроение. А, доколкото виждам, и сте се забавлявал през нощта. Този път е била девственица. Коя е, господин графе?

- Ти си гледай твоята работа.  - скастри го Игор и излезе.

А той продължи да се чуди. Едва ли тук бе останала девствена прислужница. Сигурно е някоя дама от бала. Но коя ли е тя?

Графът влезе в трапезарията в приповдигнато настроение. Поздрави майка си, целуна я по бузата и седна за закуска. А тя реши, че доброто му настроение се дължи на вчерашния прием и също се усмихна. В това време влезе дойката и каза, че Татяна не се чувства много добре и ще остане в стаята си. Игор не каза нищо, а графинята нареди да ù отнесат закуската. После каза:

- Знаеш ли, сега, когато ти си с Каталина, трябва да намеря съпруг и за нея.

На Игор едва не му приседна.

- Не мислиш ли, че е още много млада за това.

- Не, Игор. Момичетата се омъжват на нейната възраст. Иначе пропускат шанса си.

- И все пак мисля, че ù е рано.

- Добре. Както и да е. Кога ще посетиш Каталина?

- Не зная. Ще реша и ще ти кажа.

- Не се бави, момчето ми. Желязото се кове, докато е топло.

- Добре, мамо,  сега, ако ме извиниш, ще се кача да видя Татяна, а после ще изляза да пояздя.

Когато влезе, тя седеше до прозореца и ровеше в чинията си. Дойката подреждаше стаята. Знаеше, че няма да останат насаме, затова трябваше да внимава какво говори.

- Дойдох да те видя преди да отида на езда. С мама се притеснихме за здравето ти.

Тя го погледна за миг, но после веднага отмести погледа си.

- Не е трябвало да се тревожите. Вече съм по-добре.

- Ще слезеш ли за обяд?

- Да.

Не можеше вечно да се крие в стаята си.

- А след обяда ще се поразходим в градината. Чистият въздух ще ти се отрази добре.

- Да, добре. Щом казваш.

Той погледна към дойката.

- Е, аз ще тръгвам. Ще се видим на обяд. До скоро.

- До скоро.

По време на обяда Татяна почти не говори. Разговаряха Игор и майка му. По едно време графинята насочи разговора към Каталина. Игор погледна Татяна и веднага смени темата. Тя се направи, че не е чула за какво става дума.

След обяда графинята се оттегли за следобедна почивка. А Игор и Татяна излязоха в градината. Той я поведе към най-далечния ъгъл и там зад храстите на живия плет започна да я прегръща и целува.

- Най-после останахме сами. Цяла сутрин си мисля за теб. Наистина ли ти беше зле или се чувстваше неудобно?

Тъй като тя не отговори, той продължи:

- Няма защо да се чувстваш неудобно. В това, че се обичаме, няма нищо лошо.

- Но майка ти няма да одобри.

- Не се тревожи за нея. Когато му дойде времето, ще го приеме. Няма къде да отиде. Между другото, знаеш ли, че си е наумила да ти търси съпруг?

- Да, каза ми на приема.

- Няма да приемеш, надявам се.

- Разбира се, че няма. Не бих могла.

- Защото обичаш мен, нали?

- Да. Знаеш, че е така.

- Но искам да ми го кажеш пак, моля те.

- Обичам те, Игор.

- И аз те обичам.

И отново започна да я целува.

- Толкова много те желая, че ми се иска да те любя тук и сега.

Но видя колко е шокирана и продължи.

- Не се бой. Няма да го направя. Но нали довечера ще дойдеш при мен?

- Не зная, Игор. Страх ме е. Някой може да ме види.

- Не се бой. Ще изчакаме всички да си легнат. И ще бъдем много предпазливи.

Той отново я целуна.

- Моля те, кажи, че ще дойдеш? Имам нужда от теб.

- Добре. Ще дойда.

- Ето това е моето момиче. Обичам те.

- И аз.

Игор изпита гордост. Татяна беше толкова мила, нежна и хубава и беше само негова. Двамата продължиха да се целуват скрити зад храстите още известно време. А после решиха, че е крайно време да се връщат, за да не тръгнат да ги търсят.

На вечеря бяха само тримата. Нямаха гости. Татяна бе толкова притеснена, че почти не хапна нищо. Но графинята, улисана в разговор със сина си, не забеляза. А Игор едва дочака всички да се приберат по стаите си и зачака Татяна. Малко по-късно тя дойде. Отново остана при него почти до сутринта. Не можеше и днес да се преструва на болна, затова слезе на закуска. Игор беше доволен да я види.Предложи ù да пояздят заедно. Графинята реши, че това ще ù се отрази  добре и я насърчи.

Когато се отдалечиха от имението, той насочи конете към едно поточе в гората. Там спряха. Слезе от коня и помогна и на нея да слезе. Настаниха се на меката трева и започнаха да се целуват.

- Тук няма кой да ни види. Моля те, позволи ми да те любя, а после ще се изкъпем заедно.

Тя все още се притесняваше, но не се възпротиви. Прекараха незабравими мигове, погълнати един от друг. Не им се искаше да се връщат, но знаеха, че трябва да се приберат за обяд. Когато стигнаха до имението се разбраха през нощта отново да се видят. Но този път Игор каза, че ще отиде за малко до клуба след вечеря, за да не буди подозрения, а когато се върне, ще мине покрай стаята ù, да я извика. Решиха да се виждат в неговата стая, за да не ги свари дойката.

Преди да излезе, Игор освободи камериера си, като му каза, че няма да му трябва повече. Слугата реши, че графа отива някъде да гуляе през нощта и се оттегли. Никой не подозираше какво става в къщата. Така двамата започнаха да се виждат почти всяка нощ. От време на време Игор се преструваше, че ухажва Каталина, за да не заподозре майка му. Но нито веднъж не спомена пред нея за женитба.

Измина един месец и на Татяна започна да ù прилошава. Сутрин ù се гадеше и тя ставаше да повръща, преди да е дошла дойката. Досети се, че е бременна и не знаеше докога ще може да крие състоянието си. Една вечер каза на Игор. Той също се притесни, но каза:

- Не се тревожи, скъпа. Докато ти проличи, има много време. Все ще измислим нещо дотогава.

Но времето минаваше, а изгледи за решение на проблема нямаше. А и графинята започна да притиска Игор за брак с Каталина. Затова една нощ той предложи на Татяна да избягат и да се оженят тайно. Но тя не искаше да огорчи леля си.

- Какво да правим тогава? Ако майка ми разбере, теб ще изпрати далеч, а мен ще принуди да се оженя за графиня Каталина. Това ли искаш, Татяна?

- Не, много добре знаеш, че не искам това.

- Тогава?

- Трябва да има друго решение. Не искам да бягаме и да се крием.

- Няма друго решение. Повярвай ми! Ще заминем. Ще се оженим, а когато се върнем, майка ми няма да има избор и ще трябва да приеме. Тогава ще направим прием и ще обявим пред всички, че сме семейство. Вярно, отначало ще има приказки, но после всичко ще утихне.

- Не е толкова просто, Игор.

- Зная, но нямаме друг избор. Моля те, нека да заминем. Времето минава, ще започне да ти личи и тогава ще стане още по-трудно. Моля те, Татяна, съгласи се.

И тя се съгласи. Една вечер казаха, че отиват на бал, а тайно си взеха по малко багаж и избягаха. Сменяха конете често и не спираха почти никъде. Отбиваха се само за храна. Пътуваха денем и нощем. След три дни пристигнаха до крайната си цел и веднага направиха постъпки за женитба. Ожениха се още на другия ден. Но Игор реши да останат поне седмица преди да се върнат.

Когато не се върнаха след бала, графиня Дворовска се притесни, но после реши, че като повечето млади хора са отишли на гости в имението на свои приятели и са забравили да я предупредят. Реши като се върнат малко да им се поскара.

Когато се върнаха Игор реши сам да говори с нея, затова  Татяна се прибра в стаята си. Щом научи новината обаче, графинята се строполи на земята и се наложи да повикат лекар. Изглежда сърцето ù не издържа на вълнението и получи инфаркт. Състоянието ù беше критично. Няколко дни и нощи се мята между живота и смъртта, а Игор не се отдели от леглото ù. Татяна не излезе от стаята си. Дори се хранеше там. Дойката обаче разбра за бременността ù и започна да се тюхка и вайка. Тогава Татяна се принуди да ù каже истината. Така всички в имението разбраха за тайната женитба на двамата млади. А камериерът на графа най-после разбра коя е била девственицата. Но кой да предположи подобно нещо.

В един от малкото проблясъци на съзнание графинята се обърна към Игор и го упрекна:

- Как можа да направиш това, сине? Защо предаде семейството? Не знаеш ли, че като следващ граф имаш задължения? За теб семейството трябва да е на първо място. Да подсигуриш достоен наследник.

- Ще има наследник, мамо. Татяна ще ми го даде.

- Но тя е сираче, Игор, без титла.

Замълча за миг и се замисли върху думите му.

- Да не би да искаш да ми кажеш, че тя вече е бременна? Значи вие сте били заедно преди... Божичко, Игор, ти направо ме убиваш.

- Майко, не говори така, моля те. И не казвай, че съм предал семейството. Та не е ли и Татяна част от това семейство.

- Не, Игор. И аз никога няма да ти простя, това което направи.

- Но, майко, моля те. Защо не искаш да приемеш, че се обичаме и искаме да сме заедно?

Тя не каза нищо повече. Отново изпадна в безсъзнание. Два дни по-късно почина. Така и не прости на сина си.

След погребението Игор се затвори в стаята си и остана там с дни наред. Татяна не знаеше какво да прави. Искаше да му помогне, но не знаеше как. Дори не смееше да отиде при него. А хората от прислугата не знаеха към кого да се обърнат за разпореждания.

Един ден Татяна не издържа и отиде при него. Не можеха да продължават така. Отначало той дори не я забеляза. Но тя не се отказа. Приближи се. Прегърна го и го залюля като малко дете. Постепенно той се отпусна в ръцете ù. Вечерта заспаха прегърнати. На другия ден Игор си даде сметка, че тя няма никаква вина за случилото се и не заслужава да я отблъсква повече. Затова я прие отново в обятията си. Когато отново се любиха, разбра, че има всичко, което му е нужно, за да продължи да живее. Защото имаше семейство. Тя беше неговото семейство.