Сенчесто и (квази)платонско...
Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си истински Аз-ове. Затова не се разбират. Но носят, въпреки сенчестостта си, частица от Аза, чиято сянка са.
Сенките не знаят, че не се разбират. Не знаят, че не знаят, че не се разбират. Но знаят, че искат да се разбират. Те не могат, а си мислят, че могат.
Сенките не знаят, че са неистински отражения на нещо наистина истинско. Те живеят в сенчестия си свят, в който действат сенчести закони, сенчести заблуди и сенчести истини.
Сенчестостта е мнимо истинска. Тя е условно истинска. Тя е конвенционално същностна. Тя е привидност, която изглежда истинска поради самото си сенчесто съществуване, лишено от знание за сенчестостта си.
Сенчестостта е несъвършен отпечатък на наистина истинското. Отпечатък, не самото истинско.
Сенки сме... Сенки! Битуващи в сенчестостта! Но не сме точно сенки като другите сенки. Има нещо другосенчесто у нас в сравнение със сенките. Сякаш сме повече от просто сенки... Трябва да сме свръхсенки! Защото сме по-свързани с истинското битие от сенките. Ние носим частица от него - душата си. Тя е истинска!
Навярно сме само сенки на истинските себе си...
Но сме триизмерни свръхсенки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
