11.11.2011 г., 20:50

Сезони

694 0 2
2 мин за четене

Понякога ù се струваше, че в душата ù е Пролет. Пролет, изпъстрена с хиляди гласове и слънчеви лъчи, с крехка зелена премяна и едва доловимия дъх на първите плахи цветя. Тогава се чувстваше лека и изпълнена с толкова обич и топлина, че очакваше да се пръсне на хиляди късчета, малки парченца от обич и взаимност. И внезапно забравила за ужаса на сковаващата, дълга зима, тя политаше на крилете на мечтите си, следвайки първите птици, завърнали се от юг. И дочула призива им за свобода и любов, се потапяше в копнежа си за щастие. И го откриваше в очите му, които сякаш с времето беше спряла да вижда, и гласът му отново я караше да потръпва, а ръцете му - да гори.

Пролетта бе капризна и често топлината на прегръдките му се оросяваше от внезапен дъжд от сълзи. Но не след дълго над облаците отново грейваше слънце и смехът отново потрепваше на устните ù и звънеше като пролетен поток, събрал още сили от бурята.

А после идваше Лятото и горещата му вълна ги помиташе, задъхани и жадни един за друг, сляпо търсещи телата си, заслепени от собствената си любов, ревност и страст. И понякога се питаха уплашено редно ли е това и може ли човек да обича така унищожително и сляпо.  

Постепенно ги заливаше съмнение и се поглеждаха крадешком, питайки се какво остава на човек, който е дал всичко на другия. Ръцете им бавно се отдръпваха, а очите им ставаха някак по-чужди. Те се гледаха и се питаха кой е правият и кой е сгрешил, правеха сметки кой колко е дал и какво е получил, а над тях подухваше студеният вятър на Есента. Надеждите им бавно окапваха като уморени листа, падаха и изгниваха в калта. И дъждовете вече не бяха топли, а смразяващи и караха душите им да треперят от студ.

Над превитите им тела виеха виелици, а в пространството между тях се трупаха преспи. Вече почти не говореха и не чуваха думите си, всеки сякаш замръзваше, скован в своите собствени ледове от страх, угризения и неоправдани очаквания.

Тя лежеше в ръцете на Зимата и дори не плачеше, защото сълзите отдавна бяха замръзнали като сърцето ù. Лежеше и не виждаше очите му, а гласът му ù беше непознат и далечен. Дори нямаше сили да се ужаси от настъпващия край, всичко бе така безразлично и безсмислено. 

По замръзналите ù устни пробягаха бледи лъчи. Отнякъде дочу крилете на птиците. И с усмивка посрещна настъпващата Пролет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безжичен, благодаря Ви за коментара, макар винаги да ми се е струвало странно някой да учи друг какво е искал да каже и как е трябвало да го направи. Написаното от мен е изживяно, съжалявам, ако Ви се струва изкуствено, защото е съвсем реално. И моят кръговрат не свърши, а продължи, затова е написан по този начин.
  • Притчата е трудна работа. Замисълът, идеята са ясни, сказанието във форма на притча - също. Може би стилно последният пасаж ("абзац"не подхожда на останалата част на произведението - има кръговрат, но след липсата на надежда - идва пролет, малко е изкуствено. Да, има край, без нищо след него, и нашите произведения могат да го отразяват, излишно е да се показва някакво бъдещо развитие с образ "Пролетта", просто всичко, даже Вселените, свършват!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...