Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред листопада на дърветата в южния парк. Седнали на една пейка, раздаваха дози приятелство и на хората отсреща.
- Смешни са тези хора, уж истински, а не умеят да ценят божествения дар - приятелството - изрече след кратка пауза порцелановата кукла - Лицата им са с изтрити черти от надежда, вяра и любов...
- Смешни ли? Те са направо невероятни егоисти, защото мислят единствено за собствения си живот, а съсипват този на другия! - категоризира се стъклената перла - Виж, виж, ето до онова дърво, умислени стоят майка и дъщеря... Колко са прекрасни в своето съзерцание! Сякаш Божието проникновение се е скрило в тъжните им погледи, в устните, лишени от усмивки. Смирението понякога не е необходима добродетел. ...