11.04.2024 г., 8:08 ч.

 Шаман Максим – Случай 2 глава 1 

  Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Хумористична
80 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

9 мин за четене

Този разказ е преведен от руски език от самият автор

ШАМАН МАКСИМ

случай № 2: горският пазител

ГЛАВА 1

Някъде в Северен Урал група туристи, дошли да изучават традициите и обичаите на малките народи, бягаха през гората от нещо непознато и страшно!

-Вика!" - изкрещя момчето, което беше вежливо в зората.

Едно момиче с черна като нощта коса се обърна при вика на младежа.

-Паша, Паша! - извика момичето.

Тя се затича след него. Като вярно куче. Щом стигна до момчето, то се вкопчи в нея като за последна надежда за живот.

-Къде е Галя, къде е Виктор, къде са всички?!" - попита младежът треперещото момиче шепнешком.

-Не знам...-Виктория преглътна слюнката си, сдържайки сълзите си.

Тя наистина не знаеше какво се е случило. Когато онова нещо ги нападна, всички се разбягаха в различни посоки. Точно като в типичен филм на ужасите....

Тичаха напред, а зад тях дърветата падаха като при земетресение.

- "Ето, виждаш ли, ловната хижа!" - извика момичето с надежда, - "Да бягаме!

Адреналинът премина през телата им. Приятелите тичаха, сякаш бягаха маратон. А главната награда беше животът.

Когато стигнаха, чуха такъв зверски рефрен, от който им настръхнаха косите.

- "По дяволите, заключено е!" Виктория, отчаяна, дръпна яростно копчето.

-Не удряйте така вратата, кучки, аз ще я отворя!" - Откъм каютата се чу възрастен глас и след минута ги пусна мъж на пет-десет години.

Приятелите влетяха в къщата като попарени и мъжът затвори вратата след тях.

-Идиоти?" - мъжът започна да се държи от прага. "Навлекли сте си голямо нещастие, ако направите нещо на пазителя на гората!

Приятелите стояха като вцепенени.

-Чакайте, кой?... -Попита Пол, който още не се беше съвзел от шока.

-Ти глупав ли си или какво? От пазителя на гората! -Човекът погледна момчето, сякаш искаше да го вкара в лудница. -Така че седнете тук, а аз ще извикам няколко момчета, които знаят как да ви помогнат.

-С тези думи мъжът отиде в друга стая, като очевидно псуваше на местния език.

Докато набираше някакъв номер на телефона, чийто вид говореше, че е видял времето на Хрушчов, приятелите се огледаха. Обикновена дървена барака с класическа руска печка, върху която дремеше шарена котка, не, дори не котка... Това беше рис. Момчето и момичето останаха така, сякаш се надяваха да се слеят с интериора. Но дивото животно ги погледна, прозя се и им показа, че гостите са нищо за него. Те се отпуснаха и продължиха да оглеждат къщата. От тавана висяха билки. Топлият въздух от печката и ароматът на тези растения се сливаха в идилия. Приятелите колебливо седнаха на дървената маса и тогава чуха от съседната стая възклицания и избирателен мат от телефонната слушалка.

-Максим разбирам, аз самият не съм възхитен, но е необходимо да помогна... Аз... Да, разбирам, че са идиоти, но моля те, ела тук, става въпрос за нещо сериозно. И не само за тези идиоти. Става дума за цялата гора. Добре, ще бъдеш там след 24 часа? Чудесно!

-Просто ги предупредете да не излизат от къщи без вас. И ги заведи на олтара си тази вечер, разбираш ли? -Хаплив глас.

-Да, ще го направим... - Каза мъжът и сложи слушалката.

След това се върна в стаята при нощните си гости.

-Как грубо, не се представих, името ми е Трафим!

-Добре ми е, че се запознахме, Трафим, и кажи ми кой беше този мъж, с когото говориш? -Запита Виктория.

Беше очевидно, че тя вече се е успокоила.

-А това е човекът, който ще спаси задника ти от онзи, на когото си се обадила.

Мълчаха около 5 минути, след което Трафим предложи всички да се наспят. Нямаше много място, така че той изрита рисът от печката и им направи легло там.

-Но първо да отидем на едно място.

С тези думи те се събраха и тръгнаха към самия олтар, за който им беше говорил непознатият мъж.

По същото време в малък руски провинциален град, в една от къщите чуха толкова много мат, че им се стори, че дори от сградата ги болят ушите.

Максим Аркадиевич с обичайната си пламенност се опита да предаде на вселената, че хората са, меко казано, не особено умни. В същото време приятелят му демон Фенрир му наливаше тинктура от билки и добавяше още коняк, в случай че тинктурата не помогне. След като Максим блажено се присламчи, Фенрир му подаде чаша. Момчето се поуспокои малко и седна на дивана.

-Какво мислиш? Защо толкова много идиоти падат на главите ни?" Макс попита, като отпи от чашата си.

-Това е нашата съдба, приятелю мой, ние трябва да помагаме на хората. Да се приготвим, очаква ни красивият Урал и нови непознати предизвикателства!


ОРИГИНАЛ

ШАМАН МАКСИМ

дело номер 2: ХРАНИТЕЛЬ ЛЕСА

ГЛАВА 1

Где-то, на Северном Урале, группа туристов, которые приехали изучать традиции и обычии малых народов, бежали по лесу от чего-то неизвестного и страшного!

-Вика!- вскрикнул парень, политевший в авраг.

Девушка с черными как ночь волосами обернулась на зов молодого человека.

-Паша, Паша!- вскрикнула девушка.

Она побежала вслед за ним. Точно верная собака. Как только она добежала до парня, тот вцепился в неё словно за последнюю надежду на жизнь.

-Где Галя, где Виктор, где все?!-чуть ли не шёпотом спросил дрожащюю девушку молодой человек.

-Не знаю...- Виктория вглотнула слюну, сдерживая слёзы.

Она действительно не знала что случилось. Когда на них напала та тварь то они все разбежались в разные стороны. Как в тепичных ужастиках...

Они побежали дальше, а сзади, словно от землетресения падали деревья

-Вон, видишь, охотнечий дом!-Крикнула девушка с надеждой-Бежим!

Адреналин побежал по телу. Друзья бежали так, словно на марафоне. И главная награда-Жизнь.

Когда они добижали то они услышали такой зверинный реф, от которого по коже шеренгами побежали мурашки.

-Чёрт, заперто!-Отчаившаясья Виктория яростно дёргала ручку.

-Да не бейте Вы суки так по двери, щас открою!- Из заимки послышалься старческий голос, и через минуту их впустил мужичёк с виду пятидести лет.

Друзья как ошпаренные влетели в дом, а за ними закрыл дверь тот самый мужик.

-Вы идиоты?-С порога начал мужчина.-Вы на себя навлекли большую беду, если Вы сделали что-то самому хранителю леса!

Друзья встали как вкопанные.

-Подождите, кого?- спросил Павел ещё не оправившись от пережитого шока.

-Ты дурак или как? От хранителя леса!-Мужик смотрел на парня так, словно хотел запрятать его в дурдом.-Так сидите тут, а я пока позвоню одним ребятам которые знают как Вам помочь.

-С этими словами мужчина пошёл в другую комнату судя по всему матерясь на местном языке.

Пока он набирал номер на телефоне вид которого говорил что он видел ещё времена Хрущёва, друзья огляделись. Обычная деревянная изба с классической русской печью, на которой дремал полосатый кот, да нет даже не кот… Это рысь. Парень с девушкой осталбинели словно надеялись слиться с интерьером. Но дикое животное посмотрела на них, зевнуло и всем видом показало что гости для него до одного места. Они разслабились и продолжили оглядывать дом. С потолка свисали травы. Теплый воздух из печи и аромат этих растений смешались в одну идиллию. Друзья неуверенно сели за деревянный стол и тут услышали из соседней комнаты оправдания и отборный мат из телефонной трубки.

-Максим пойми, я сам не в восторге, но помочь то надо...Я… Да я всё понимаю что они конченные идиоты но прошу, приезжай дело сериозное. Причём не только для этих кретинов. А для всего леса. Понял, будете через сутки? Отлично!

-Только предупреди их что-б они без тебя из дома не выходили! И сегодня же отведи их к своему алтарю, понял?-Послышалься хриплый голос.

-Да всё сделаем.-Сказал мужчина и повесил трубку.

После чего направилься в комнату к своим ночным незванным гостям.

-Как неучтиво, я не представилься, меня Трафим зовут!

-Очень приятно, Трафим а скажите что это за человек с которым Вы разговаривали?- Спросила Виктория.

Было видно, что она уже успокоилась.

-А это тот, кто будет спасать ваши задницы, от того кого Вы призвали.

Они помолчали минут 5, после чего Трафим предложил всем поспать. Место не было особо, поэтому он согнал рысь с печи, и постелил им там.

-Но сперва, пойдёмте-ка к одному месту.

С этими словами они собрались и пошли в сторону того самого алтаря, про который говорил тот самый для них неизвестный мужчина.

В то же время в маленьком, русском провенциальном городке, в одном из домов слышалось столько мата, что кажись даже у здания уши вяли.

Максим Аркадьевич со свойственной ему пылкастью пыталься донести до вселеной что люди мягко говоря не особо умный. В это же время, его друг демон Фенрир наливал ему настойку из трав, и добавил ещё коньяка, мало ли, вдруг настойка не поможет. После блаженного мата Максима, Фенрир подал ему стакан. Парень чучуть успокоилься и сел на диван.

-Ну вот скажи? Почему столько идиотов падают на наши головы?-Спросил Макс отклебывая из кружки.

-Такова наша судьба мой друг, мы обязаны помогать людям. Давай собирайся, нас ждёт прекрассный Урал и новые неизвестные испытания!

© Васил Морро Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??