11.04.2024 г., 8:08

 Шаман Максим – Случай 2 глава 1

1K 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

9 мин за четене

Този разказ е преведен от руски език от самият автор

ШАМАН МАКСИМ

случай № 2: горският пазител

ГЛАВА 1

Някъде в Северен Урал група туристи, дошли да изучават традициите и обичаите на малките народи, бягаха през гората от нещо непознато и страшно!

-Вика!" - изкрещя момчето, което беше вежливо в зората.

Едно момиче с черна като нощта коса се обърна при вика на младежа.

-Паша, Паша! - извика момичето.

Тя се затича след него. Като вярно куче. Щом стигна до момчето, то се вкопчи в нея като за последна надежда за живот.

-Къде е Галя, къде е Виктор, къде са всички?!" - попита младежът треперещото момиче шепнешком.

-Не знам...-Виктория преглътна слюнката си, сдържайки сълзите си.

Тя наистина не знаеше какво се е случило. Когато онова нещо ги нападна, всички се разбягаха в различни посоки. Точно като в типичен филм на ужасите....

Тичаха напред, а зад тях дърветата падаха като при земетресение.

- "Ето, виждаш ли, ловната хижа!" - извика момичето с надежда, - "Да бягаме!

Адреналинът премина през телата им. Приятелите тичаха, сякаш бягаха маратон. А главната награда беше животът.

Когато стигнаха, чуха такъв зверски рефрен, от който им настръхнаха косите.

- "По дяволите, заключено е!" Виктория, отчаяна, дръпна яростно копчето.

-Не удряйте така вратата, кучки, аз ще я отворя!" - Откъм каютата се чу възрастен глас и след минута ги пусна мъж на пет-десет години.

Приятелите влетяха в къщата като попарени и мъжът затвори вратата след тях.

-Идиоти?" - мъжът започна да се държи от прага. "Навлекли сте си голямо нещастие, ако направите нещо на пазителя на гората!

Приятелите стояха като вцепенени.

-Чакайте, кой?... -Попита Пол, който още не се беше съвзел от шока.

-Ти глупав ли си или какво? От пазителя на гората! -Човекът погледна момчето, сякаш искаше да го вкара в лудница. -Така че седнете тук, а аз ще извикам няколко момчета, които знаят как да ви помогнат.

-С тези думи мъжът отиде в друга стая, като очевидно псуваше на местния език.

Докато набираше някакъв номер на телефона, чийто вид говореше, че е видял времето на Хрушчов, приятелите се огледаха. Обикновена дървена барака с класическа руска печка, върху която дремеше шарена котка, не, дори не котка... Това беше рис. Момчето и момичето останаха така, сякаш се надяваха да се слеят с интериора. Но дивото животно ги погледна, прозя се и им показа, че гостите са нищо за него. Те се отпуснаха и продължиха да оглеждат къщата. От тавана висяха билки. Топлият въздух от печката и ароматът на тези растения се сливаха в идилия. Приятелите колебливо седнаха на дървената маса и тогава чуха от съседната стая възклицания и избирателен мат от телефонната слушалка.

-Максим разбирам, аз самият не съм възхитен, но е необходимо да помогна... Аз... Да, разбирам, че са идиоти, но моля те, ела тук, става въпрос за нещо сериозно. И не само за тези идиоти. Става дума за цялата гора. Добре, ще бъдеш там след 24 часа? Чудесно!

-Просто ги предупредете да не излизат от къщи без вас. И ги заведи на олтара си тази вечер, разбираш ли? -Хаплив глас.

-Да, ще го направим... - Каза мъжът и сложи слушалката.

След това се върна в стаята при нощните си гости.

-Как грубо, не се представих, името ми е Трафим!

-Добре ми е, че се запознахме, Трафим, и кажи ми кой беше този мъж, с когото говориш? -Запита Виктория.

Беше очевидно, че тя вече се е успокоила.

-А това е човекът, който ще спаси задника ти от онзи, на когото си се обадила.

Мълчаха около 5 минути, след което Трафим предложи всички да се наспят. Нямаше много място, така че той изрита рисът от печката и им направи легло там.

-Но първо да отидем на едно място.

С тези думи те се събраха и тръгнаха към самия олтар, за който им беше говорил непознатият мъж.

По същото време в малък руски провинциален град, в една от къщите чуха толкова много мат, че им се стори, че дори от сградата ги болят ушите.

Максим Аркадиевич с обичайната си пламенност се опита да предаде на вселената, че хората са, меко казано, не особено умни. В същото време приятелят му демон Фенрир му наливаше тинктура от билки и добавяше още коняк, в случай че тинктурата не помогне. След като Максим блажено се присламчи, Фенрир му подаде чаша. Момчето се поуспокои малко и седна на дивана.

-Какво мислиш? Защо толкова много идиоти падат на главите ни?" Макс попита, като отпи от чашата си.

-Това е нашата съдба, приятелю мой, ние трябва да помагаме на хората. Да се приготвим, очаква ни красивият Урал и нови непознати предизвикателства!


ОРИГИНАЛ

ШАМАН МАКСИМ

дело номер 2: ХРАНИТЕЛЬ ЛЕСА

ГЛАВА 1

Где-то, на Северном Урале, группа туристов, которые приехали изучать традиции и обычии малых народов, бежали по лесу от чего-то неизвестного и страшного!

-Вика!- вскрикнул парень, политевший в авраг.

Девушка с черными как ночь волосами обернулась на зов молодого человека.

-Паша, Паша!- вскрикнула девушка.

Она побежала вслед за ним. Точно верная собака. Как только она добежала до парня, тот вцепился в неё словно за последнюю надежду на жизнь.

-Где Галя, где Виктор, где все?!-чуть ли не шёпотом спросил дрожащюю девушку молодой человек.

-Не знаю...- Виктория вглотнула слюну, сдерживая слёзы.

Она действительно не знала что случилось. Когда на них напала та тварь то они все разбежались в разные стороны. Как в тепичных ужастиках...

Они побежали дальше, а сзади, словно от землетресения падали деревья

-Вон, видишь, охотнечий дом!-Крикнула девушка с надеждой-Бежим!

Адреналин побежал по телу. Друзья бежали так, словно на марафоне. И главная награда-Жизнь.

Когда они добижали то они услышали такой зверинный реф, от которого по коже шеренгами побежали мурашки.

-Чёрт, заперто!-Отчаившаясья Виктория яростно дёргала ручку.

-Да не бейте Вы суки так по двери, щас открою!- Из заимки послышалься старческий голос, и через минуту их впустил мужичёк с виду пятидести лет.

Друзья как ошпаренные влетели в дом, а за ними закрыл дверь тот самый мужик.

-Вы идиоты?-С порога начал мужчина.-Вы на себя навлекли большую беду, если Вы сделали что-то самому хранителю леса!

Друзья встали как вкопанные.

-Подождите, кого?- спросил Павел ещё не оправившись от пережитого шока.

-Ты дурак или как? От хранителя леса!-Мужик смотрел на парня так, словно хотел запрятать его в дурдом.-Так сидите тут, а я пока позвоню одним ребятам которые знают как Вам помочь.

-С этими словами мужчина пошёл в другую комнату судя по всему матерясь на местном языке.

Пока он набирал номер на телефоне вид которого говорил что он видел ещё времена Хрущёва, друзья огляделись. Обычная деревянная изба с классической русской печью, на которой дремал полосатый кот, да нет даже не кот… Это рысь. Парень с девушкой осталбинели словно надеялись слиться с интерьером. Но дикое животное посмотрела на них, зевнуло и всем видом показало что гости для него до одного места. Они разслабились и продолжили оглядывать дом. С потолка свисали травы. Теплый воздух из печи и аромат этих растений смешались в одну идиллию. Друзья неуверенно сели за деревянный стол и тут услышали из соседней комнаты оправдания и отборный мат из телефонной трубки.

-Максим пойми, я сам не в восторге, но помочь то надо...Я… Да я всё понимаю что они конченные идиоты но прошу, приезжай дело сериозное. Причём не только для этих кретинов. А для всего леса. Понял, будете через сутки? Отлично!

-Только предупреди их что-б они без тебя из дома не выходили! И сегодня же отведи их к своему алтарю, понял?-Послышалься хриплый голос.

-Да всё сделаем.-Сказал мужчина и повесил трубку.

После чего направилься в комнату к своим ночным незванным гостям.

-Как неучтиво, я не представилься, меня Трафим зовут!

-Очень приятно, Трафим а скажите что это за человек с которым Вы разговаривали?- Спросила Виктория.

Было видно, что она уже успокоилась.

-А это тот, кто будет спасать ваши задницы, от того кого Вы призвали.

Они помолчали минут 5, после чего Трафим предложил всем поспать. Место не было особо, поэтому он согнал рысь с печи, и постелил им там.

-Но сперва, пойдёмте-ка к одному месту.

С этими словами они собрались и пошли в сторону того самого алтаря, про который говорил тот самый для них неизвестный мужчина.

В то же время в маленьком, русском провенциальном городке, в одном из домов слышалось столько мата, что кажись даже у здания уши вяли.

Максим Аркадьевич со свойственной ему пылкастью пыталься донести до вселеной что люди мягко говоря не особо умный. В это же время, его друг демон Фенрир наливал ему настойку из трав, и добавил ещё коньяка, мало ли, вдруг настойка не поможет. После блаженного мата Максима, Фенрир подал ему стакан. Парень чучуть успокоилься и сел на диван.

-Ну вот скажи? Почему столько идиотов падают на наши головы?-Спросил Макс отклебывая из кружки.

-Такова наша судьба мой друг, мы обязаны помогать людям. Давай собирайся, нас ждёт прекрассный Урал и новые неизвестные испытания!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Морро Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...