Изкарах бидона за зеле. Ще го мия. Пускам водата – бе, уж топлих, ама… Студена тече?!
Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.
Ми – сега?
И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?
Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ за какво е? Три метра шланг…
Така е – остатъчният интелект засега успешно спира деградацията. Засега…
хххх
Обади ми се Гръчи – съученик. Нали се навършва половин век от завършването, почваме да се усещаме.
Които сме – щото петима вече ги няма.
И се сещаме за Иво, по прякор Жеков. Мързеше го да тича, та когато играехме футбол все дебнеше пред едната врата.
Срещали се по дипломатическите пътища. Повече подробности – като се видим.
А се сетих как човекът се устреми към търговията. ...