генек (Георги Коновски)
1882 13656
21.04.2021 г., 8:03 ч.  

Шантави битовизми от вчера и днес 

  Проза » Хумористична, Други
440 5 15
3 мин за четене

Изкарах бидона за зеле. Ще го мия. Пускам водата – бе, уж топлих, ама… Студена тече?!

Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.

Ми – сега?

И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?

Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ за какво е? Три метра шланг…

Така е – остатъчният интелект засега успешно спира деградацията. Засега…

хххх

Обади ми се Гръчи – съученик. Нали се навършва половин век от завършването, почваме да се усещаме.

Които сме – щото петима вече ги няма.

И се сещаме за Иво, по прякор Жеков. Мързеше го да тича, та когато играехме футбол все дебнеше пред едната врата.

Срещали се по дипломатическите пътища. Повече подробности – като се видим.

А се сетих как човекът се устреми към търговията.

Лято. Жега. Отиваме на кино. И гледаме – пред автомата за газирана вода и сокове /да, имаше два в центъра на града/ стои Иво. Пие вода.

„Хайде на кино, „Троянската война“ – викаме му.

„Бе, вие добре ли сте?“ – и сочи автомата. Някаква повреда имало, пускал вода наред, без пари. А чаша газирана вода беше цяла стотинка. Колкото едно лукче. Или 20% от вафла. Или…

С две думи – заехме позиция и изпихме кой по две, кой по три. Аванта – чиста печалба. Както викат по нашенско – шамар да е, аванта да е…

После тръгнахме – с надути кореми. Но Иво остана. Как да изпусне келепира?

Професионално ориентиран още в ранно социалистическата каменна ера…

хххх

Разхожда ме кучето. То е на жена ми, аз се занимавам само с дребни проблеми – разходка, хранене, чистене. Минаваме край кварталния супер м гаража. Рано-рано – отворено.

Поздравяваме се със собственика.

- Що така посреднощ? – питам.

- Хлябът идва в шест часа – обяснява ми.

Вземам пилешка шунка. И разбирам, че съм първият мющерия. Та му предлагам – вместо да идва в 6 часа и чака до 8, до първите купувачи, да си запълва времето. Една любовница във входа и – готово… Пълноценно запълване на двата часа. Е, ще вдигне щайгите с хляба, но после – има друго за вдигане…

Усмихва се – ами клиент, трябва да е възпитан, обаче забелязвам: замисля се…

хххх

Имах една колежка. Младичка, сочна, страстна. В блока до училището живееше гаджето й. Та тя всяко голямо междучасие изтичваше до апартамента му. Да пие кафе…

Пък учениците после коментираха колко доволна била госпожицата след междучасието, какви хубави оценки слагала…

Макар понякога да е бесняла и сипела двойки…

Слагането на шестиците зависи от слагането…

хххх

Информация: „На терена изтича гола жена, в разрез с благоприличието без маска…"

хххх

Звъня на стар съученик. Вечер, но не отговаря. Звъни ми заранта и обяснява - лягал си рано, с кокошките?

- Ицо, руси или чернокоси? - питам.

- Побелели...

М, да - и при него зима, всичко в бяло...

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??