Мракът в моята душа
изчезна от твоите слова.
Даде път на радостта
и осмисли любовта.
Даде ù криле
и тя превзе моето сърце.
Слънцето другар ù беше,
а Луната закрила.
Тогава срещна твоята душа
във вълшебството на пролетта.
Върна се при мене тя,
а при тебе твоята.
Тогава разбрахме,
че тъгата вечна
се оказа лъжа.
Сърцето наранено излекува
и от целувките ти започна да ликува.
Върна светлината
в очите мои
и усмивката отново лицето озари.
Обикнах те в този час
и обещание дадох ти аз.
© Теди Всички права запазени