с весел поздрав, за Ани!

Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни думи, сякаш преминали в паралелна Вселена мигове...
Прекрасно е да си баща на такова омайно създание...
Безкрайно влюбен съм във всеки атом от аурата й.
А тя искри така красиво, преливащо във виолетово с лек нюанс на тюркоаз.
Спомням си как я шляпнах веднъж по дупето, задето се превземаше и хленчеше за нищо...
После Баткото й я гушна, успокои, целуна и дълго ме гледа със син пронизващ поглед...
Трогателна гледка!
Трогателна е всяка първична реакция, всяка мъничка искрица тотална истинност, извираща дълбоко от душите ни.
-Татко, делфини!
Проследявам с поглед посоката на пръстчето й и съзирам синусоидата от перки в кристала...
Обичам ги!
Обичам всяка божествена живинка по Земята...
Но как да заобичам и хората?
Страданието человеческо няма изгледи да отмине скоро, защото сами си го създаваме.
-Прекрасни са, миличко! Някой ден ще поплуваме с тях.
-Някой ден...
-Искаш ли да ги погалиш сега?
-...!
Изваждам от раницата малко устройство с дълъг накрайник и го потапям във водата.
След малко делфините подскачат току пред нас.
Понеже нямам какво да им дам, започвам да въртя Келтски сплит, обединявайки Земята и Космоса.
Плавно насочвам Енергията към тях и ги обливам с Любов.
Не виждам какво се случва, със затворени очи съм, но усещам вълнението им, чувам клокоченето на водата...
Част от мен се отделя, застава над тялото ми и... започва да пее!
Звуците извират, вибрират, обливат всяка песъчинка наоколо и се завръщат в извора на Сътворението.
Плавно завършвам движенията на ръцете в Слънчев диск и присядам.
Нуждая се от заземяване!
Делфините още танцуват наоколо, а усмивката й огрява безкрайната синева...
Щастлив съм!