9.10.2018 г., 1:59 ч.

Щастлива ли си? 

  Проза » Други
587 0 3
1 мин за четене
Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. Изморих се да нося товара по стръмните пътеки на мислите си и да се преструвам, че съм щастлив. Вали в сърцето ми. В чии очи намираш сега любовта? Повярвай - боли! Знам, че бягството от реалността се заплаща с безброй безсънни нощи, в които се разкъсваш за лицето и докосването на любимия. Където и да отидеш, то ти липсва, виждаш го в образуваната след дъжд локва, целуваш плътта, но всичко е просто илюзия.
Защо не можа да почакаш? Какво се случи, докато аз бях в казармата? Не те виня, тъй като не мога да бъда жесток към хората, оставили траен отпечатък в съзнанието ми. Уважавам съпруга ти, щом те прави щастлива. Вашето дете е красиво и невинно като дъждовна капка, меко приклекнала към земята, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??