Ще ме търсиш ли, любов, ако утре знаеш, че аз не ще съм повече наблизо, а просто някъде далече? Ще ти липсвам ли, любов, ако разбереш, че няма да ме видиш скоро или никога вече? Ще бъдеш ли тъжен, любов, ако просто ме няма вътре в твоя живот?

Ако си тръгна, ще ме оцениш ли тогава? Ако си тръгна, ще поискаш ли да ме върнеш обратно? Ако си тръгна, ще разбереш ли някога казаните ми думи? Ще прозреш ли, че е имало моменти, в които страшно е боляло, понеже душевно си ме наранявал?

Ще ме потърсиш ли, любов, ако утре не се намери някой, който скучния ти ден да разведри? Ако утре няма кой болката ти да облекчи? Ако имаш нужда от разбиране, а всичко покрай теб мълчи? Ще ме потърсиш ли, любов, ако утре няма в кой да видиш мъничко парче от себе си, както в моите очи?

И трябва ли да тръгвам, любов? Не ща гръб да ти обръщам! Не ща без теб да продължа! Не ща да зная колко от тази странна болка още мога да понеса! Не искам, любов, да изричам думи за сбогом с препълнени във сълзи очи! Не искам да тръгвам! Не искам да знам с теб или без тебе повече ще боли ?

Аз мога да си отида, макар че не желая това. Мога сама да доразпилея вече разбитото си сърце. Но поисках, любов, само топлината на твоите две ръце. И искам, любов, и мен наистина да разбереш. Че отида ли си, обич моя... и ти тогава не понечиш да ме спреш, може би това ще бъде краят и ти късно, много късно ще го разбереш. Ще ме търсиш ли, любов, ако утре узнаеш, че не ще ме видиш вече, че ще бъда извън пределите на твоя живот?

Оцени ме сега. Разбери ме сега, защото ме имаш сега. Имаш сърцето ми на парчета разделено, но цялото твое, тялото, душата ми и мисълта. Имаш ме, когато те обичам истински и моля те, не ме карай да съжалявам за това!