Ще ти се обадя тази неделя

Събуди се в много добро настроение. Съседката пееше достатъчно добре, че да си пуска музика... Взе си дълъг душ и си приготви специална закуска. Щеше да сложи малко мюсли в купичката, да сипе мляко и две лъжици мед - така както само той го обичаше. А после щеше, въпреки всичко, пак да се притеснява, че е напълнял.
Липсваше му вестникът, но не слезе да си купи, защото тя щеше да се обади всеки момент. Какво можеше да прави? Нищо, свързано с почистване, защото после пак ще трябва да се къпе и да си оправи прическата. Облече се като за обяд. Или по-точно - нормален елегантен стил, защото щяха да излязат да обядват заедно.
Когато телефонът звънна, подскочи като опарен. Беше неговият колега, но го отряза с едно „сега не мога да говоря, ще ти разкажа друг път". След половин час се обади майка му - „извинявай, мамо, току що излизах".
Един часа. Ако щяха да излизат да обядват заедно, нещо или се беше объркало, или не дай си Боже, се е случило нещо лошо. Да, наистина актрисите спят до късно. Но тя сега не беше на работа, което го замисли, че може да спи и до вечерта. Провери дали телефонът е добре затворен и зачака пак.
Включи ютията и разстели една блуза на масата за гладене. Започна да я глади - ей така, колкото да върши нещо. За малко да се изгори, когато телефонът звънна. Конкурс по телефона. Каза, че имат грешка и затвори бързо.
Два часа. Наистина, нямаше голям апетит да обядва, но мисълта, че след малко тя ще се обади, ще излязат заедно, и ще бъдат заедно, го мотивира. Чувстваше се романтичен. И той не можеше да си го обясни, но се чувстваше точно така.
Сипваше си сок, когато чу отново телефона. Беше съседката му, която се кълнеше, че този път чийзкейкът й се е получил и го канеше у тях. Може би му се ядеше, но мисълта, че ако тя се обади и види, че го няма, не му позволи. Отказа й. И все пак се опита да накара възрастната госпожа да слезе до неговия апартамент. „Невъзможно, боли ме левият крак".
След това седна пред телевизора. Взе купичката с мюсли и мляко и се загледа. По едно време се уплаши, че от високия звук нямаше да чуе телефона и го намали. Обади се брат му. „Ще се обадиш ли до нас да видя дали ми работи телефонът?". Направи го.
Мина се точно половин час, когато му се обадиха отново. „Утре на плаж?". „Благодаря, но съм зает".
Седем часа. Добре, де, ако не се беше обадила до сега, може би искаше да отидат на вечеря. Телефонът звънна. Беше леля му. „Не, нямам свободно време, съжалявам". „Да отидем на вечеря с теб и вуйчо?". „Съжалявам, но..." „Да, ако има нещо ново, ще ти го разкажа..."
Приготви си коктейл. Когато тя се обади, би било добре да е в добро настроение. Или по-точно - малко по-отпуснат. Телефонът звънна. За момент се замисли. Придърпа посредством спираловидния кабел апарата и се обади. „Не, не, не е господин Василев, имате грешка." Търсили въпросния човек, защото станал Мистър 2008...
С чаша в ръка, започна да чете някакъв роман. Вече беше девет и половина. Отпиваше глътка след глътка и след малко се сети да постави телефона под възглавницата. Замисли се..."ами ако тя имаше репетиция цял ден?". Беше неделя, но... Върху възглавницата сложи още няколко. А върху тях смъкна 10 тома от енциклопедиите на рафта.
Направи си сандвич и замляска. След това още един. Отвори бурканче с мармалад и бръкна с ножа в него. Нанесе го на филийка. Действаше механично, не беше гладен, но нямаше какво да прави. Пак се замисли. „Ами ако случайно е имала репетиции цял ден?". После светкавично се втурна към дивана, махна тежките енциклопедии, после възглавниците и освободи телефона. Почака седнал. За момент си помисли, че всеки момент телефонът ще звънне. Но не звънна. Стана, отиде до банята. Трябваше да се освежи. Тогава чу телефонен звън. Беше другият му съсед. „Да, мисля, че утре вечерта ще е удобно да се видим и да ти дам парите за асансьора"... Затвори. Една сълза се търкулна по бузата му и усети, че е безсилен. Отиде да спи.
Като се събуди веднага вдигна слушалката, за да види дали има сигнал. Съседката не пееше, затова си пусна музика. Класически ритми. „Тя ми каза, че ще се обади тази неделя...а вече беше понеделник...". Но той не губеше надежда. „Все пак, трябва да водиш нормален живот, а и не можеш да чакаш цял живот да ти се обади някаква смахната актриса...", и излезе да си вземе вестник...
В 12 и половина звънна телефонът. Беше бившата му. Искаше да опитат отново, но той - не. Беше нагла. И той й затвори. Почувства се лошо. Обади й се. „Нямам нищо против да се обаждаш, но ти казах, че не искам да започваме отначало."
Опита се да мисли логично. Тя му беше казала: „Ще ти се обадя тази неделя", а не, че ще излизат тази неделя. После пак си пусна музика и разбра, че вече е следобед. Нито бившата, нито... настоящата го потърсиха.
Плачейки, излезе от вкъщи и влезе в някакво кафене. Поръча си кафе и някакви сладки. След това мина през парка. Разгледа различните атракции - виенското колело, блъскащите колички... Разходи се. Купи си сладолед. Беше самотен... Едно момиченце повърна, когато слезе от виенското колело и той се отврати. После видя майка й - самотна и тя като него... Отидоха сами в бара... След това у тях... Пиха уиски...беше много красива...
- Ще ти се обадя тази неделя - каза тя, когато се разделяха.
- Не - каза той - Аз ще ти се обадя този петък, в 6 и 45.