Ще я поменуваме докато сме живи
Разхождахме се из парка, а насреща едно момиче циганче с големи красиви очи, като погледне – направо те омагьосва.
- Извинете, госпожо – обръща се към мене, ама мъжът ми нали е по-важен, веднага се намесва.
- Кажи каквото има да казваш, аз съм съпругът, вкъщи „петел пей”, а „кокошката” е за атракция…
- Добре, господине, искам да ти показвам една игра. Ако познайш, давам десет лева, ако не - ти даваш и постави десетачка на пейката…
- Сега е твой ред – вика.
Реших да тръгваме за да избегна уловката, ама „петелът” му се забавляваше и даде знак, че е готов за предизвикателството.
Постави двадесет левова банкнота до нейната и рече:
- Започваме…
- Казвай сега, ако тука има ябълка и мозък, кое шъ си избереш? - рече циганчето.
- Ха, ха, ха , имам и от двете. Давай нататък…
- Ето това му съ казва късмет. Пращам го при теб и той веднага идва. Парите за мене, късметя за тебе…
Банкнотите изчезнаха толкова бързо, че фокусниците ряпа да ядат пред нашето момиче. С нейното бързо пипане и нашето невнимание ни развесели толкова, че мъжът ми не можеше да се откъсне от нея.
- След като „късмета за мене”, сега с какво можеш да ме излъжеш?
- Вече с нищо – каза циганчето, - но ако искаш мога да ти давам нещо за мозък и мъжественост, няма да съжаляваш, шъ мъ поменуваш до края на живота си. Скъпо е, но за мъже с възможности като тебе, не е. Само петдесет лева. Акъл дава…
- Щом имам пари – значи съм имал и акъл да ги спечеля – прекъсна я високомерно мъжът ми. С зачервено пламтящо лице и хазартна тръпка подхвърли петдесет левова банкнота и рече:
- Има сделка…
На свой ред циганчето бръкна в своята чантичка и извади обвита във фолио една семка.
- Погледни и ти госпожо, такава семка в България никъде няма да намериш…
Гледам я, семка като семка, едричка една такава, прилича ми на ябълкова, ама нищо не продумах. Аз бях само „атракция”, мъжът ми печелеше , мъжът ми се разпореждаше.
Взехме семката, получихме упътване за употреба и с уверение, че ще я „поменуваме докато сме живи” се разделихме по живо, по здраво.
Тръгнахме бавно, всеки със своите си мисли, когато моят съпруг ме хвана под ръка и рече:
- Все си мисля, че това е семка от ябълка. Май за втори път ме метна това проклето циганче?
Някъде в полезрението си я зърнах, като забавляваше друга двойка и поведох съпруга си в тази посока. Този път негласно подех инициативата.
- Хей, момиче, знаеш ли, ти ни измами. Това е семка от ябълка, за която платихме 50 лева, а можехме да си купим 50 килограма ябълки и от тях купчина семки.
- Няма измама госпожо. Ето, че има файда, само минутки ти трябваха за да станеш по-умна и това благодарение на моята семка. Сега остава да поумней и твоят „петел” и никога вече няма да го лъжат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димка Първанова Всички права запазени
