Щурци
Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.
Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И то всмуквам като Мара компресора – трябва да се връщам на бачкане, сгряваш нали? Тъкмо запалих и дръпнах и чувам някакъв щурец да чурулика. Май щурците не чуруликат?...Бали го, не съм бил щурец. Цвърчи там нещо, неговата мама. Уф,взел съм много да псувам - те затова ме зарязват май жените. Всъщност.....едва ли за това. Майната му – за щуреца иде реч, не за мен!
И ми кипна бе! Ама здраво ми кипна говното! Взех да ровя из цялата стая. Само да го пипнех, само да го докопам...Ама се беше покрил гадът. Покрил се и цвърчи!
Погледнах си часовника. Беше осем. Вечерта естествено! Време беше да си тръгвам. Размина му се на цвърчащото копеле.
Навън беше студено - вятър, сняг, киша, пълнеща обувките. Пуснах sms – „Студено и тъпо е без теб”. И тя отговори - „Ще заспя с мисълта за теб”.
И сякаш нещо се отприщи в мен. Вървях под лампите забулени от падащи снежинки. Вървях, вървях директно по шосето. Вървях мокър, сам, студен. Но отвътре вече гореше. Искаше нещо да избухне! И запях:
Свири, свири щурче.
Ах, подлудявай ме - не спирай.
Макар да казват всички,
че щурците свирейки умират.
И пеех с пълно гърло. Нищо, че не мога да пея! Мамка ви! Поне опитвам! Хора и коли минаваха покрай мен, псуваха и бибипкаха с клаксони. Един се провикна от съседния тротоар:
- К’во си се разцвърчал бе, твойта мама!
А, на мен ми стана още по - хубаво. И продължих да пея! Нищо, че не мога да пея! После вдигнах ръце към небето и с цяло гърло крещях песента. Крещях и с крясъка изкъртвах сивия завод, тъмнината навън и чернотата в мен. Къртех! Крещях! Болеше! Къртех...
А под изкъртеното се оголваше едно червено туптящо сърце. Боже, колко боли когато е голо! И Господи, колко е топло в душата, когато си изкъртил бетона, обгърнал сърцето! И как мек е туптежа. И как искри в алено. Не сив бетон, а истинско сърце.
Сърце, което може да тупти от песен на щурец!
Или щурец, чийто сърце може да запее в сив завод.
Мамка й на сивотата пич!
Ей, щурец на теб го казвам! Утре ще пеем!
Аз и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Стефанов Всички права запазени
