5.03.2006 г., 12:41 ч.

Щурмът на Zona Pellucida 

  Проза
1054 0 1
11 мин за четене

                Щурмът на Zona Pellucida(Под обсада 3)

 

                Наместо интро:

Имало едно време....какво ли?Ако се съди по съдържанието на скобите в заглавието може би бихте предположили един исполиновски тип,владеещ някое източно бойно изкуство(визирам Стивън Сегал),чиято цел е да остави безжизнени телата на злодеите,а за място на действието,ако се проследи хронологията на двулогията(Жп-превозно средство и след това корабно пътешествие),най-вероятното предположение може би е самолет,кръжащ над американските небесни простори.Но истината е съвсем друга-главният герой е един лилипутов сперматозоид,чиято цел е не омъртяването,а репродукцията(въпреки че това е впоследствие озъзнатата цел),а относно мястото-телата на едни отрочета на Адам и Ева(които след най-мощната хормонална атака са разбрали излишността на дрехите).Е,поне част от предположенията се оказват наполовина верни-полетът си го има,само че далеч не е в небесата,а от Адамоприличащият индивид към Еваприличащата индивидка.Май е необходимо да конкретизирам и първата част от заглавието.С риск да заприлича на философски трактат бих добавил следните думи с пояснителен характер:ако смъртта ни чака на последното стъпало на съществуването,то преодоляването на Zona Pellucida води  до предверието на стълбище на земното ни пребиваване.Но да зарежа тези философски мисли,все пак трябва да предизвикам мимическите мускули на лицето,а на мозъчните гънки(те мойте и без тъй не останаха много-то празник до празник;шише до шише).Като за въвеждане към предстоящото в по-долните редове смятам,че стига толкова-само едно последно разяснение-тъй като броят на сперматозоидите,загинали в опита си да покорят яйцеклетките съдержа много нули след първата цифра;съответно и броят на необладаните яйцеклетки не е малък,този разказ е своебразен помен за тях;но същевременно е посветен на техните собственици и собственички със следната препоръка:умната при щурмуването.

 

              А сега по същество.........

След появата си на белия(въпреки че раждането било през нощта,а обитаваният от него континент бил с преобладаващо тъмнокожо население)свят,Адамоподобното създание започнало своя растеж.Но започнала продукцията на генерации от сперматозоиди,кръвоснабдителни изправителни състояния и циркулацията на тестостеронът-водителят на неговата мисъл и желания-свършило се с невинността.Познанството му с една Адамоподобна девойка започнало да навлиза в дълбочина-романтика,дейстие и така кръговрат-романтика,действие.С напредването на възрастта се появило желанието от страна на девойката да създават свой образ и подобие-след доста голям период от време и момъкът се съгласил.Реализатор на това тяхно желание е главния герой на разказа-сперматозоидът Зиппи(името няма нищо общо с онези запалки,или с героя на Давид Боуи,а просто защото предназначението му е е да отваря ципи).Зиппи обитавал една област от съдържателя си,носеща името Семинеферово 969(местенце,имащо идеалните мерки за дом на сперматозоид).Съседите му от номер 968 и 970 –Цоци и Зоци,обичаха да се надсмиват над външността му-змиевидно извиваща се опашка,с която неколкократно беше водил битки със себеподобните си(до една загубени,имащи за последица няколкодневно лекуване на фрактурите),шийка с дебелината на три кибритени клечки и една щитовиднослужеща за ядрото акрозома.Загубите на Зиппи в състезанието"Кой е по-по-най"(чиито победители се редуваха-ту обитаващият номер 968,ту 970),което се състоеше в измерването на флагелумите на състезателите,не го обезкуражаваха-той знаеше,че ще дойде моментът в който той ще възтържествува над съседите си-ако не в това състезание-то поне в онова,носещо името "проникването"-предизвикателството от което никой не се беше върнал,но всички знаеха за него.Зиппи с неговата скромна външност и пълно със загуби минало таеше плахо тази надежда.......

И така дойде моментът,в който Зиппи получи уникалния си шанс-в домът му пристигна призовка за Надсеменниково 36(сред сперматозоидите се носеше слух,че там се произвеждаха специален сорт предпазители за съществуването им-белтъци,които освен че осигуряваха стабилитет,давали и предимство при “проникването”.Зоци и Цоци веднага след като разбраха новината се изпълниха със завист,но базирайки се на старите си лаври си мислеха ,че дори и това не би им отнело победата в това съревнование.Техните призовки бяха за Надсеменниково 37 и 38-и за там се носеха слухове,че се раздавали козметични аксесоари(предвид на голямото им самочувствие и суета това би било допълнителен повод да се изфукат през съдомецът . И така Зиппи започна да стяга куфара си-всъщност единственото което сложи вътре беше аптечката,която беше задължителна предвид на неизвестностите които го очакваха в бъдещето му,а другото нещо беше първата му стихосбирка(другите бяха унищожени от съседите му при неговите отсъствия от дома му).Раздялата беше тежка-толкова спомени(не че на 75 процента бяха с отрицателен характер),такава привързаност-а сега с флагелум към входната врата.Зиппи си взема последно сбогом с дома и пое по пътя на подготовката си към “проникването”.

За посрещане в Надсеменниково 36 нямаше нито фанфари,а само червен килим(явно за  

VIP-сперматозоиди).На вратата пишише с прекрасни червени букви-“чукайте смело и силно-това е загрявката ви за “проникването”.Зиппи почна да чука-минута,втора,трета;час,втори,трети......потта започна да струи от него и в най-отчаяният за него момент вратата се отвори.Въздишка от обклекчение-но какво го очакваше-втора врата(на която пишеше”Трябва да сте упорити”).Насочи се към нея(като първата му мисъл беше дано този път се отвори колкото се може по-скоро).Поразтегна се(гимнастичната му подготовка от Семинеферово беше доста добра),изпълни се с солидна доза кураж и едва докосната вратата се отвори.Вътре имаше една маса-върху нея две пълни с кафеникави течности колби-а зад тях стена на която върху бележка с доста миниатюрни червени букви пишеше нещо.След като се приближи на достатъчно разтояние,разгада съдържанието на бележката,което беше-“Изпий ги и не питай защо”.Въпреки вроденато си съмнение към всичко ново,набързо гаврътна първата течност-и тъй като му се услади-набързо повтори същото упражнение и с втората течност.Блаженството(в сперматозоидната му форма) го изпълваше.При следващия му поглед към бележката зелените букви вече бяха червени,освен цвета и написаното беше променено-сега то гласеше”Вечи си готов”.Напусни стаята и изпълни мисията си”.Каква ли беше тази мисия-Зиппи си нямаше представа.След излизането от стаята видя две неща,които нямше особено желание с оглед на миналото да види-Цоци и Зоци.Те бяха понесени от някакво  доста мощно белезникаво течение.Освен съседите му и мнозина други обитатели на Семинеферово се носеха към него.Зиппи беше понесен от течението-къде ли отиваше то?

                А сега полетът........

Следващият спомен на Зиппи беше как се носи във въздуха със своите себеподобни.Това което видя като погледна назад беше едно космено покрито пространство(интимната област на Адамоподобнния индивид).Настрани цареше пълен мрак(личеши си кой не си е плащал тока),единствено пламъкът от едно восъчна фигура внасеше частица светлина в обстановката.Напред се виждаше влагалищната територия(Еваподобната фигура).Явно натам се беше устремило течението.В близост до Зиппи бяха и неговите бивши съседи-беше му любопитно какво са получили те от посещението си в Надсеменниково.Отговорът им беше съответно на Цоци,че е получил брошура с новите продукти от колекцията”Forever Young”, но нищо за лична употреба,а Зоци-афтограф от собственика на фирмата,издаваща едноименната колекция.И двамата не бяха доволни от полученото,а Зиппи от своя страна им спести информацията за това което му се е случило,не че ги и интересуваше.Полетът им беше към края си-наближаха девойката.Те съзряха себеподобни по-нагоре от това пространство(явно не съществувала само една писта за приземяване).Зиппи и компания накацаха в влагалището.Травми не липсваха(колко безценна беше аптечката на Зиппи в случая).След като помогна на няколко другари по съдба те поеха смело напред.

 

                      Най-накрая пред Zona Pellucida…..

След двучасов преход из дълбините на Еваподобната индивидка те достигнаха до блестящо място пред което беше надписът-“Добре дошли в играта”проникването”.Целта е много проста-виждате ли това блестящо пространство пред вас-който влезе там е победител.Доста от вас ще погинат-даже всички без един-но спазвайте мустекарският принцип-не му изневерявайте.Отсрани има оръжие,които ще ви помогне –за всеки ще има тъй че вземайте на воля.Нека играта започне сега.Успех”.Сперматозоидите намериха един куп с лопатки-след като награбиха по една(е по-алчните и по две) те се опътиха към блясъка.Там ги очакваше дебел слой пръстоподобна материя(самата Zona Pellucida).Най-смелите нададоха вик и започнаха дълбаенето.Зиппи не бе сред тях-умората си беше казала думата ,а и не на малко себеподобни беше помогнал.Първите жерви започнаха да падат(явно беше измамно лесно).След първия един час вече изглеждаше непосилно да се проникне вътре-Зиппи разбра защо никой не се връщаше от това състезание.Въпреки това той набра сили(помисли си,че кафеникавата течност има пръст в цялата работа) и се насочи към купа от тела(сред тях бяха и Цоци(с неговата брошура) и Зоци(с неговия афтограф)),поразбута ги и започна копките с лопатата.След многобройните усилия вложени в навлизането и множеството псувни по блестящопръстов адрес,зейна пролука.Всички сперматозоиди забелязаха това и на мига се насочиха към нея.Но Зиппи ги изпревари.Той влезе-той беше победителят;той беше номер едно.Зад него бяха всичките му себеподни-половината мъртви,а другите със същата очакваща ги съдба.И така Зиппи продължи и видя..........

                                 Доиде ред  и на стихосбирката.....

.....неговата изгора.Такова прекрасно създание не беше виждал(то в Семенеферово само кочосперматозоидни партита)-до каква степен може да стигне красотата в своите творения си мислеше той.Тя беше отговорът на неговите търсения,изворът на вдъхновенията за неговите стихосбирки(винаги недооценени в миналото).След серията от онемели погледи насочени в нея,Зиппи изплолзва и второто нещо от куфара му за да я плени.Достатъчни бяха само два куплета и тя му принадлежеше.След това беше сливането.......деветте пренаталномедени месеца....а след това......

                           Наместо край.....

Какво се слъчи след това?В интерес на истината и аз незнам все още,но продължениео ще се роди в съзнанието ми след известен период от време(или поне така се надявам).Но като за будещо мое действие съм сигурен,че ще избера опустошението на съдържанието на хладилника(ако е останало нещо).............

 

© Марин Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хахах , е това е най-"шашавия" разказ който някога съм чел !!! Написан е толкова оригинално ! Поздрав за него и за автора!
Предложения
: ??:??