Шведска приказка 

                                           Част  шеста

На вечеря Джек не се появи. Моника и Гуди вечеряха в компанията на Стив и Сорина. Тази вечер Стив беше необикновено нервен за разлика от любовницата си, която цяла вечер чуруликаше с елементарния си английски и досаждаше с неумелите си плоски шеги. Явно беше в много добро настроение, което учудваше всички и най-вече Стив. Той беше свикнал с нейните капризи и неуместни глезотии и  тази словоохотливост и  приповдигнато настроение  му правеха силно впечатление. Във въздуха витаеше някаква загадка, на която и тримата не намираха отговор.

         Вечерята беше в края си, когато се появи Джек, придружен от млада жена и мъж на средна възраст. Мъжът говореше български с жената, а към Джек се обръщаше на някакъв друг език, който беше неразбираем както за  четиримата на масата, така и за младата жена, която  придружаваше двамата мъже. За да не притесняват вечерящите, тримата седнаха на съседната маса и си поръчаха бутилка бяло вино и сухи мезета. Явно вече бяха вечеряли някъде. Джек не откъсваше поглед от Моника и ù се усмихваше съзаклятнически, докато Сорина изведнъж беше загубила и настроение и словоохотливостта, която беше демонстрирала цялата  вечер.

         Джек направи знак на Моника, с който я канеше на тяхната маса, явно за да я представи на българските си приятели. Моника се извини на сътрапезниците си, стана и  отиде на съседната маса. Седна до Джек, който се наведе към нея и  демонстративно я целуна. Тя изглеждаше прекрасно тази вечер. Новата ù прическа я правеше по-млада най-малко с 10 години, тънката ù талия и прекрасното деколте допълваха впечатлението, което  тя правеше на новодошлите приятели на Джек.  Келнерът донесе още една чаша и Джек  я напълни с  ароматното мискетово вино. След броени минути Джек  прошепна нещо на Моника, която незабавно направи знак на дъщеря си да се присъедини към новообразувалата се компания. На съседната маса останаха само Стив и  Сорина, която беше започнала да нервничи твърде забележимо и необяснимо за околните.

         Осъзнали неловкото положение, Моника и Джек се спогледаха, след което той стана и отиде към Стив, за да ги покани да се присъединят към тях. Шведът беше готов да приеме любезната покана, но Сорина категорично отказа под предлог, че има силно главоболие и държи да се приберат в стаята си, като през цялото време хвърляше към Джек погледи, изхвърлящи мълнии. Младият мъж любезно ù пожела бързо оздравяване и с хитра усмивка им обърна гръб и се върна при Моника. Гуди внимателно и с интерес беше наблюдавала разигралата се сцена, беше отбелязала с голямо учудване рязката промяна в настроението на румънката и червеят на съмнението започна да я гризе. Поведението на Сорина имаше всички белези на ревност. Кого ревнуваше румънката, след като баща ù не поглеждаше даже съпругата си? И тези смразяващи погледи към Джек, не бяха ли пак от ревност? Загадката  като че ли започваше да се разплита. Гуди вече беше почти сигурна, че следобед в стаята на Джек е била Сорина. Развратната румънка беше успяла да се промъкне и в неговото легло. Гуди беше силно възмутена и наранена до болка, не само заради желанието си Джек да я направи жена, но и от чувство на солидарност с майка си. От друга страна младото момиче забелязваше искреността и нежното чувство, с което Джек обгръщаше Моника. Главата на Гуди беше пълна  с множество въпросителни, а в гърдите ù бушуваха бури от силни чувства  на ревност, на възмущение, на завист и силно желание. И това последното сякаш доминираше над всички останали.

         Не издържайки на това напрежение, младата шведка се извини на компанията, каза, че е изморена и тази вечер е решила да си легне рано. Пожела на всички приятна вечер, усмихна се на Джек и майка си и се запъти към стаята си. Естествено, майчиното чуство  подсказваше на Моника, че нещо става, но какво точно и за нея за сега беше загадка.   

         Моника се притесняваше за дъщеря си. Не можеше да седи в ресторанта и да се забавлява, знаейки, че горе в стаята си Гуди е сама и страда. Извини се на Джек и приятелите му и тихичко пошушна на младия си приятел, че ще го чака в стаята си.

         Моника директно взе асансьора и отиде в стаята на Гуди. Щом влезе при дъщеря си, последната се хвърли в обятията ù. Младата девойка ридаеше като дете, загубило  любимата си играчка. Седнала до нея, Моника я милваше по косата и се стараеше да я успокои. Но в интерес на истината майката не разбираше на какво се дължеше този внезапен  нервен срив у Гуди. Когато се успокои, момичето откровено призна желанието си. Искаше Джек да я направи жена. Моника не беше никак изненадана, като майка и опитна жена, тя още от първия ден беше забелязала особения интерес на дъщеря си към младия мъж. Нейното инцидентно воайорство също подсказваше, че моментът беше узрял и Гуди трябваше да получи своето бойно кръщение. Но Моника държеше това да стане по нежен и достоен начин. Затова тя успокои дъщеря си и каза да отидат в нейната стая. Гуди се съгласи веднага, обу белите си шортички и тениската и тръгнаха към стаята на Моника. Тук майката посъветва дъщеря си да вземе успокоителен душ и легне в нейното легло. Когато Гуди беше под душа, Моника слезе до ресторанта, отиде при Джек и тихичко му каза да се качи в нейната стая. Гуди искала да поговори с него. Помоли го да бъде внимателен и нежен с младото момиче, да не я нарани, тъй като  била много уязвима.

         Джек недоумяваше какво се иска от него. Но последните думи на Моника го накараха да се замисли и изненадата му стана още по-голяма. Нима майката го подтикваше да спи с дъщеря ù? Въпреки големия му опит с жените, такъв случай досега не беше имал. Знаеше, че Гуди е девствена и в нея бушуват силите на сексуалното желание, но от това до молбата на майката да спи с дъщеря ù, беше много далече и абсолютно неразбираемо за неговия ориенталски манталитет.

         Почти механично след броени минути Джек си взе довиждане с приятелите и бавно тръгна към етажа, където беше стаята на Моника. Плахо отвори вратата и потъна в непрогледната тъмнина.

         Тази вечер небето беше покрито с гъсти облаци. Нямаше нито звезди, нито луна. Навън се стелеше непроницаем  влажен мрак. Единственото светло петно в стаята бяха белите възглавници и русата коса, разпиляна по тях. Момичето беше с гръб към вратата, но явно не спеше, в очакване на този, който се надяваше да види до себе си.

         Джек беше смутен от обстоятелствата и затова движенията му бяха необикновено бавни. Съблече се и влезе в банята, където дълго стоя неподвижен под душа. В главата му се блъскаха мисли, които го караха да трепери под студената вода. В мислите на Джек бушуваше буря, от една страна желанието му да обладае това красиво нежно създание, да я направи жена, а от друга отговорността и деликатността на ситуацията. За кратко време Моника беше успяла да завладее мислите и сърцето на този роден Дон Жуан и въпреки че от първия ден беше пожелал Гуди, сега, когато имаше тази възможност, се чувстваше притеснен. Особено го смущаваше фактът, че именно Моника го беше изпратила при дъщеря си.

         Подобна буря се развихряше и при Гуди. Страстно желаеше да почувства истинската сексуална любов, да се отдаде на този силен млад мъж. Да изпита онова, за което беше  чела по романите и беше мечтала да почувства около  тялото си горещите прегръдки на мъжа, да види реализирани желанията си, които не ù даваха мира, откакто беше срещнала Джек. Неговото изключително силно сексуално излъчване я замайваше като опиат. И сега беше само на крачка от мига, в който щеше да му се отдаде и да стане пълноценна жена. Очакваше я нов живот, нови усещания, почти непознати до сега. А ако настъпеше разочарование? Ако нещата се развиеха не както беше мечтала? Тя го желаеше с цялата си душа, с трептящото сърце на девственица, очакваща мъжа на живота си. Нямаше търпение да бъде обладана, да бъде пронизана. Напрежението от дългоочаквания момент я караше да трепери от страст. Посегна към слабините си и в този момент ръката ù се сблъска с една друга ръка, която беше посегнала да я погали.

         Гуди рязко се обърна и се хвърли върху него,  покривайки с  пламенни целувки цялото му тяло, още мокро от душа. Езикът на младата шведка шареше по косматите му гърди, по силния врат, обхождаше ушните му миди, спускаше се към корема и под него. Джек се беше оставил в нейните ръце, а възбудата му нарастваше до такава степен, че имаше опасност да стане неконтролируема. Движеха се само ръцете му, за да галят настръхналите гърди на момичето или да се плъзгат по гърба ù, слизайки надолу към двете красиви полукълба. Когато  възбудата и на двамата достигна апогея си, Джек нежно я положи да легне по гръб, прегърна я страстно и бавно навлезе в нея. Гуди беше широко разтворила обятията си, за да го улесни, като същевременно го насочваше с  треперещата си ръка. Когато Джек посегна да я целуне, устните на момичето бяха ледени. Гуди беше получила първия си оргазъм като жена, без да издаде  звук. Само една дълбока въздишка, неволно изтръгнала се от гърдите ù, подсказваше за голямото удовлетворение на младата жена.

         Джек се беше показал наистина нежен мъж, задоволяващ и най-малките сексуални фантазии  на момичето, разкривайки пред нея силното си желание за близост, което беше почувствал в мига на първата им среща.

Гуди беше на седмото небе от щастие и благодарност. Нейният вроден талант на любовница я правеше желана партньорка и нищо не подсказваше нейната неопитност  в леглото.

         Когато първите слънчеви лъчи успяха да  се промъкнат през плътните завеси, Гуди и Джек бяха успели да опитат целия репертоар на сексуалните игри. Цяла нощ не бяха мигнали, сякаш някой магьосник държеше очите им широко отворени, за да се любуват на красивите форми, които телата им образуваха спонтанно, докато се любеха. Даже ръката на Роден не беше в състояние да извая такива изящни форми, каквито ваеше страстта на двама млади влюбени.