Тъгата беше обхванала душите на хората, беше убила всички чувства и емоции, които бяха в нея,само Любовта беше оставила. Отредила и бе място в най-скътаното и тъмно кътче на душата, беше я оградила с каменна стена. Защо остави само любовта да живее, така и не стана известно... Тъгата превзе душите и ги покри с тъмнина - непрогледна и страховита. Тя направи това, защото смяташе, че е в основата на живота. Щом като всички хора, когато се раждат плачат, то значи, че плачат от тъга и страх, че идват в абсолютно непознат свят. Тъгата не се досети, че може бебетата да плачат от щастие, може да не се страхуват да живеят бруталния и горчив живот, да се борят срещу неправдата и глупостта, залели цялата земя и пропили в основата й. А те децата, сладките, плачели от щастие, защото идвали на земята, за да обичат и да бъдат обичани, да сеят радост, да пречистят и променят света. Но горката Тъга не знаела това. И тъй като се сметнала за Царица на Света, всичко подчинявала и всичко унищожавала. Само ...