В едно царство, господарство преди хиляди години живели цар и царица. Те били добри и грижовни за своите поданици, но едничка радост им липсвала – нямали си рожба, която да им усмихва деня.
Дните се нижели, а двамата родители унивали все повече и в царството се спускала мъгла, която унищожавала цветята. Не щеш ли – един ден се появила синя лястовица. Тя зачуруликала на прозореца на царя и царицата и те го отворили, за да влезе. Лястовичката изтупала дрехите си и посочила царя с едното си крило.
- Царю честити, благодаря ти, че ме допусна в твоята крепост.Ще ме нахраниш ли, а пък аз ще ти подаря едно перо от моето крило за благодарност.
Като чул лястовичката да говори, царят пляснал с ръце и скочил да донесе храна за гладното птиче.
Царицата в това време се втурнала да сипе вода за уморената му човка.
Лястовичката останала много доволна от своите домакини и им изпяла най-хубавите си песни. Двамата домакини за първи път от дузина време се усмихвали и целували щастливи. Не щеш ли лястович ...