Не пиша. Не съм писала отдавна. Не мога. Не искам.
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в трънето и почне да плющи на вятъра - щото в главата ми безспорно веят много ветрове. А като почне да плющи на вятъра, аз много се дразня - побъркват ме еднообразните шумове - и докато не я разчопля тази идея и не я откача от тръните, дето се е закачила в тях... та, така някак ми се получава.
И сега гледам идеите как си летяяяят... Обаче на мен никак не ми се закачва нищо в трънливата глава. Или се закачва и се откачва само. Дали сезонът на мусоните е преминал, пък пасатите още не са дошли... Но не пиша.
Мразя да не пиша. Задържам в себе си прекалено много пара и не знам кога автоклавът няма да издържи и ще експлодира.
И ми личи, че не пиша. Скучна съм, сиво ми е и само чистя. Искам да излъска ...